След много лета един монах помолил учителя Умон да обясни тези думи на Генша. Умон първо накарал молителя да се просне пред него, сетне да се изправи, а накрая понечил да го мушне с тоягата си. Монахът бързо се отдръпнал.
— Аха! — казал Умон. — Виждам, че не си сляп.
След това наредил на монаха да пристъпи напред, което той и сторил.
— Аха! — рекъл Умон. — Виждам, че не си и глух.
Тогава той запитал монаха дали разбира за какво е всичко това. Монахът отговорил, че не разбира.
— Аха! — завършил Умон. — Виждам, че не си ням.
УЧИТЕЛЯТ Тодзан теглел на везните лен. При него в склада дошъл един монах и го запитал:
— Кажи ми, какво е Буда?
Тодзан отговорил:
— Ето: пет мери лен.
УЧИТЕЛЯТ Нансен заварил две групи монаси, от Източната зала и от Западната зала, да се карат за една котка. Той вдигнал котката, размахал я над главата си и извикал към спорещите:
— Кажете по една добра дума, ако искате да спасите котката!
И една дума не паднала в отговор. Нансен отишъл в кухнята, върнал се с голям сатър и разсякъл котката на две. После дал по една половина на всяка група.
Същата вечер, когато Джошу се завърнал в манастира, Нансен му разказал случката. Джошу нищо не казал, обаче събул своите сандали, сложил ги върху главата си и си тръгнал.
Нансен замислено произнесъл:
— Джошу щеше да спаси котката.
ЕДИН МОНАХ отишъл при учителя Нансен и запитал:
— Кажете ми, има ли учение, което никой учител не е проповядвал?
Нансен казал:
— Има.
Монахът запитал:
— Можете ли да ми кажете какво е то?
Нансен отговорил:
— То не е учение на Буда. То не е от рода на нещата. То не е и проява на духа.
ДЖОШУ се обърнал към учителя Нансен:
— Кой е верният Път?
Нансен отговорил:
— Всекидневният път е верният Път.
Джошу запитал:
— Мога ли да го науча?
Нансен отвърнал:
— Колкото повече учиш, толкова по-далеч си от Пътя.
Джошу полюбопитствувал:
— Но ако не го изучавам, как ще да го узная?
Отговорът на Нансен бил:
— Пътят не е сред видимите неща, нито сред невидимите. Той не спада към познатите неща, нито към непознатите. Не го търси, не го изучавай, не го назовавай. За да се озовеш на него, разтвори себе си широко като небето.
ПРИ УЧИТЕЛЯ Джошу дошъл нов монах с думите:
— Току-що Влязох В братството и бързам да науча Първия принцип на Дзен. Моля да ми го кажете.
Джошу запитал:
— Изяде ли си вечерята?
Той отговорил:
— Изядох я.
Джошу казал:
— Е, тогава измий паницата си.
ВЕДНЪЖ сановникът Рико помолил Нансен да му обясни — старата загадка за патицата в бутилката. Той казал:
— Ако човек сложи едно малко патенце в бутилка и започне да го храни през гърлото, докато то порасне и стане патица, изпълвайки цялата бутилка, как може той да извади патицата, без да я убие и без да счупи бутилката?
— Рико! — извикал Нансен и плеснал силно с ръце.
— Да, учителю! — отговорил стреснат сановникът.
— Виж! — казал Нансен. — Патицата излезе!
УЧИТЕЛЯТ Джошу започнал да изучава Дзен на шестдесет години. Когато станал на осемдесет, той достигнал Просветлението. Казват, че след това преподавал цели четиридесет, години.
Веднъж ученик запитал стария Джошу:
— Вие учите, че трябва да опразним съзнанието си. Аз нямам нищо в съзнанието. Сега какво трябва да правя?
— Изхвърли го! — казал Джошу.
— Но аз нямам нищо. Как мога да го изхвърля?
— Щом не можеш да го изхвърлиш, изнеси го!
Изпъди го! Опразни го! Само не стой тук пред мен без нищо в съзнанието!
ДЖОШУ запитал един монах, който за първи път бил дошъл в залата на храма:
— Виждал ли съм те тук преди?
Монахът отговорил:
— Не, учителю.
— Тогава заповядай чаша чай — казал Джошу.
После се обърнал към друг монах:
— Виждал ли съм те тук преди?
— О, да, учителю, неведнъж — отговорил той.
— Тогава заповядай чаша чай — отговорил Джошу.
По-късно настоятелят на храма запитал Джошу:
— Как така все им предлагате чай, каквото и да ви отговорят?
На това Джошу извикал:
— Настоятелю, още ли си тук?
— Разбира се, учителю — отвърнал той.
— Тогава заповядай чаша чай — казал Джошу.
Монах запитал учителя Джошу: „Кучето също ли притежава природата на Буда или не?“
Джошу казал своята прочута загадка-коан: „Пустота!“
При УЧИТЕЛЯ Нанин дошъл посетител, за да го пита за учението Дзен. Но Вместо да слуша, той непрекъснато говорел за собствените си разбирания.