След някое Време Нанин поднесъл чай. Налял чашата на госта, но продължил да налива и след напълването й. Накрая гостът не издържал.
— Не Виждате ли, че е пълна догоре? — попитал той. — Не може да поеме повече.
— Точно така — отвърнал Нанин и най-после спрял да налива. — Също като тази чаша и ти си преизпълнен с твоите собствени идеи. Как можеш да очакваш от мен да ти дам учението Дзен, щом не ми предлагаш празна чаша?
ИЗПАДНАЛ В СЪМНЕНИЕ монах Веднъж запитал Фукецу:
— Казвате, че истината може да се изрази без думи и без мълчание. Как става това?
Фукецу отговорил:
— Когато бях момче, напролет в Южен Китай, ах, как пееха птиците в цъфналите дървеса!
ОВАКУ казал на учителя Хякуджо:
— Казват, че преди столетия един учител се преродил в лисица петстотин пъти, понеже давал отговори, неотговарящи на същността на Дзен.
Но да предположим, че на някой учител задават въпрос след въпрос и той винаги дава правилни и мъдри отговори според Дзен. Какво ще стане с него?
— Ела тук, близо до мен — рекъл учителят Хякуджо, — и ще ти отговоря.
Ученикът пристъпил към Хякуджо и му зашлевил плесница. Той знаел, че това е отговорът, който учителят възнамерявал да му даде.
Учителят Хякуджо се засмял.
— Винаги съм знаел, че персите имат червени бради — казал той, — а сега и познавам един персиец, който има червена брада.
ПРЕДСТОЯЛО откриването на нов манастир и учителят Хякуджо трябвало да реши кого от монасите си да избере, за да го управлява. Той свикал всички, напълнил една ваза с вода и запитал:
— Кой от Вас може да каже какво е това, без да го назовава по име?
Главният монах, който очаквал да му бъде поверено ръководството, се обадил пръв:
— Стои изправено, кухо е, но не е гета4.
Друг монах казал:
— Не е езерце, защото може да се носи.
Тогава се надигнал готвачът, най-низшият по сан. Той ритнал вазата с крак и водата се разляла по пода. Така той показал как се постига пустота.
Хякуджо назначил него за настоятел на манастира.
УЧИТЕЛЯТ Гутеи имал навика да вдига пръста си, когато обяснявал някои положения от Дзен. Един млад послушник започнал да го имитира и всеки път, щом Гутеи вдигнел пръста си по време на проповед, момчето правело същото. Всички се смеели.
Един ден Гутеи се обърнал и го видял. Той хванал ръката на момчето, измъкнал нож, отрязал пръста и го хвърлил надалеч. Момчето побягнало с рев.
— Спри! — извикал Гутеи.
Момчето спряло и погледнало учителя през сълзи. Гутеи вдигнал пръста си. Момчето вдигнало своя пръст. После внезапно осъзнало, че го няма. За миг се поколебало.
Сетне се поклонило.
ПРОЧУТ ВОИН дошъл при учителя Хакуин и го запитал:
— Учителю, кажете ми: съществуват ли наистина раят и адът?
— Кой си ти? — попитал Хакуин.
— Аз съм воин от личната гвардия на великия император.
— Глупости! — отсякъл Хакуин. — Кой император би държал такъв като теб? Приличаш ми на просяк.
При тези думи воинът задрънкал с големия си меч от яд.
— Охо! — рекъл Хакуин. — Значи имаш меч! Сигурно е твърде тъп, за да ми отреже главата.
При тези думи воинът не могъл да се сдържи, измъкнал меча и се заканил на учителя. А той продумал:
— Сега знаеш половината от отговора! Ти открехваш вратите на ада!
Воинът се отдръпнал, прибрал меча и се поклонил.
— А сега знаеш другата половина — казал учителят. — Ти отвори портите на рая.
ПО ВРЕМЕТО на Тецуген свещените будистки книги на китайски език още не били издадени на японски. Тецуген решил да ги направи достояние на своите сънародници. Намерението му било да отпечата няколко хиляди копия с помощта на изрязани дървени блокчета на отделните йероглифи.
Тръгнал той от град на град да събира дарения за осъществяване на великото си дело. За десет години събрал необходимата сума и поръчал изработването на блокчетата. Точно тогава река Уджи придошла и в страната настанал глад. Тецуген извадил събраните пари и купил с тях ориз за гладуващите. После пак се отправил на път да събира дарения. Бил еднакво благодарен и на дребните суми, и на златните монети. След няколко години парите отново би ли събрани. По това време в страната избухнала епидемия. Хиляди семейства останали без средства за преживяване, затова Тецуген дал всичко събрано на изпадналите в неволя. Когато бедствието отшумяло, той отново тръгнал да събира пари. Най-сетне неговото велико дело било завършено и той умрял спокоен. И сега може да се видят свещените книги, издадени от Тецуген на японски език. Но знаещи хора твърдят, че първите две негови издания, останали недостижими за човешкото око, далеч надхвърлят по значение третото.