Но, от друга страна, Йока в «Песента за Просветлението» казва, че няма същества и няма Буди, мъдреците са само водни мехурчета, а великите умове — не повече от проблясване на светкавица.
Не са ли всички тези истини отрицаващи?
О, ученици мои, ако кажете «Да», вие отричате Йока; ако кажете «Не», противоречите на Буда.
Ако Буда беше сега тук, сред вас, как би решил този проблем?
Ако знаехме къде точно се намираме, Всяка сутрин щяхме да задаваме въпроси на Буда и всяка вечер щяхме да го приветствуваме. Но тъй като не знаем къде сме, аз ще ви издам една тайна: когато казвам «това е така», може би не изричам положителна истина. Когато казвам «това не е така», може би не отричам отрицателна истина.
Обърнете се на изток и вижте свещената Западна земя6; обърнете се на юг, за да видите Полярната звезда.“
СЕККЬО запитал един от монасите си:
— Искаш ли да хванеш Пустотата?
— Ще опитам — отвърнал монахът, Вдигнал ръце във въздуха и сбил юмруци.
— Не е много добре — рекъл Секкьо. — Не си уловил нищо.
— Добре, учителю — съгласил се монахът, — моля Ви, покажете ми как.
Тогава Секкьо хванал носа му и силно го дръпнал.
— Ох! — извикал монахът. — Заболя ме!
— Ето, така можеш да уловиш Пустотата — гласял отговорът на Секкьо.
УЧЕНИКЪТ Доко отишъл при учител по Дзен и казал:
— Аз търся истината. В какво състояние на духа трябва да се обучавам, за да я открия?
Учителят отговорил:
— Не съществува дух, затова ме можеш да го поставиш в състояние. Няма истина, така че не можеш да се обучиш на нея.
— Ако няма дух и няма истина, защо тогава тези монаси се събират всеки ден пред Вас — нали за да изучават Дзен и да се подготвят за него?
— Но тук няма и педя място — Възразил учителят, — така че как могат да се събират монасите? Нямам дори език, за да ги викам и обучавам.
— О, как може да лъжете така? — възкликнал Доко.
— Но ако нямах език да говоря на другите, как мога да те лъжа? — запитал учителят.
Тогава Доко с тъга промълвил:
— Не мога да следвам мисълта Ви. Не Ви разбирам.
— И аз сам не мога да се разбера — отговорил учителят.
ПРИ УЧИТЕЛЯ Банкеи дошъл ученик с молба да му помогне да се освободи от своята гневливост.
— Покажи ми тая своя гневливост — подхванал Банкеи. — Изглежда е много интересна.
— В момента не е у мен, затова не мога да Ви я покажа — отвърнал ученикът.
— Добре тогава — продължил Банкеи, — донеси я, когато я имаш.
— Но не мога да я донеса, точно когато я имам — възразил ученикът. — Сигурно ще изчезне, докато я нося.
— В такъв случай — заключил Банкеи, — струва ми се, че тази гневливост не е част от истинската ти природа. А ако не е част от теб, тя трябва да идва у теб отвън. Съветвам те всеки път, когато влезе в теб, да се биеш с пръчка, докато тя не издържи и побегне.
ЕТО КАКВО разказва учителят Соджи за един свой сън:
— Веднъж спях и сънувах, че съм пеперуда. Истинска пеперуда, пърхаща с крилца насам-натам. В съня си знаех, че съм пеперуда и изобщо не се съзнавах като човек. Изведнъж се събудих и си казах, че отново сам аз. Но кой бях аз? Вече не зная дали съм човек, сънувал, че е пеперуда, или съм пеперуда, която сънува, че е човек…
ЧОКЕИ и Хофуку обсъждали постулати на дзен-будизма. Мокеи казал:
— Дори за архат7, постигнал Просветление, може да се каже, че все още е подвластен на трите пагубни порока8. Но Буда никога не изрича нещо, предизвикващо съмнение. Каквото и да каже, винаги е абсолютна истина. Какво мислиш ти?
— Според теб какво е словото на Буда?
— Глухите не могат да го чуят.
Хофуку възразил:
— Ти се отдалечаваш от смисъла.
— А според теб какво е словото на Буда? — попитал Чокеи.
— Изпий чаша чай, монахо-братко — отвърнал Хофуку.
МАЛКИЯТ ТОЙО бил само на дванадесет години. Тъй като бил послушник В храма Кенин, искал да му дадат някоя загадка коан за размишление като на по-напредналите ученици. Затова една вечер, В часа за посещения, той отишъл при учителя Мокурай, ударил леко гонга, за да извести за присъствието си, поклонил се и седнал пред него в почтително мълчание.
Най-после учителят продумал:
— Тойо, покажи ми звука от пляскането с две ръце.
Тойо плеснал.
— Добре — рекъл учителят. — Сега ми покажи звука от пляскането с една ръка.
Тойо мълчал. Направил поклон и се оттеглил, за да обмисли задачата.
7
Архат — Този, който се е освободил от всички заблуждения. След смъртта постига нирвана, тъй като завършва веригата на неговите прераждания. — Бел прев.