На другата вечер се върнал и ударил гонга с длан.
— Не е така — казал учителят.
Следващата вечер той отново дошъл и с една ръка показал как гейша свири на шамисен9.
— Не е така — повторил учителят.
Следващата вечер Тойо имитирал звука от капеща вода.
— Не е така — потретил учителят.
На другата вечер Тойо възпроизвел звука на цикада.
— И това не е — заявил учителят.
Десет вечери Тойо опитвал различни звуци. Накрая престанал да посещава учителя. Цяла година размишлявал върху разни звуци и отхвърлял всички, докато най-после го озарило Просветлението. Завърнал се почтително при учителя. Без да удари гонга, седнал и се поклонил.
— Чух звук без звук — казал той.
ЕДИН МОНАХ попитал учителя Еикаи Даишу:
— Какво е висша нирвана?
Учителят отговорил:
— Да не се оставяш само да следваш предопределението на карма10.
— А какво е предопределението на карма?
— Предопределението на карма е да се стремиш към висша Нирвана.
ДОРИ след дълги години учение монахинята Чийоно не успяла да постигне Просветление. Една лунна нощ тя носела ведро с вода. Докато се любувала на пълната луна, която се оглеждала във водата, бамбуковият обръч, опасваш, ведрото, се скъсал. То се разпаднало. Водата изтекла и отражението на луната изчезнало. В този миг Чийоно била осенена от Просветлението. Тя написала следните стихове:
УЧИТЕЛЯТ Иккю показал своята мъдрост още като дете. Веднъж той счупил скъпата старинна чаша за чай на своя учител и много се разтревожил. Докато се чудел какво да прави, чул, че учителят му идва. Той бързо скрил парчетата от чашата под дрехата си.
— Учителю — попитал той, — защо нещата умират?
— Съвсем естествено е нещата да умират, а веществото, съдържащо се в тях, да се раздели и разпадне — казал учителят. — Когато му дойде времето, всеки човек, както и всяко нещо, трябва да си отиде.
— Учителю — рекъл малкият Иккю, показвайки парчетата, — било дошло времето на твоята чаша да си отиде.
КОКУШИ извикал на помощника си:
— Ошин!
Ошин отговорил:
— Да.
Кокуши извикал пак:
— Ошин!
Ошин отново отговорил:
— Да.
Кокуши извикал трети път:
— Ошин!
И Ошин пак отговорил:
— Да.
Кокуши казал:
— Извини ме, че толкова пъти виках името ти. Но всъщност ти трябваше да ми се извиниш!
МАТАДЖУРА искал да стане голям майстор на кендо11, но баща му казал, че не е достатъчно бърз и никога няма да се научи. Затова Матаджура отишъл при прочутия майстор на кендо Бандзо и поискал да му стане ученик.
— Колко време ще ми трябва, за да стана майстор — запитал той. — Да речем, че стана Ваш слуга и бъда с Вас всяка минута, колко време?
— Десет години — бил отговорът на Бандзо.
— Баща ми старее. Преди да изтекат десет години, ще трябва да се върна вкъщи и да се грижа за него. Ако работя двойно по-усърдно, колко време ще ми трябва?
— Тридесет години — отговорил Бандзо.
— Как така? — попитал Матаджура. — Първо казахте десет. Сега, когато предложих да работя два пъти по-усърдно, казвате, че ще ми трябва три пъти повече Време. Нека Ви обясня: ще работя безспир, никакви трудности няма да ме спрат. Колко време ще ми трябва тогава?
— Седемдесет години — отсякъл Бандзо. — Когато ученик бърза толкова, учи бавно.
Матаджура разбрал. Без да иска повече обещания за срок, той станал слуга на Бандзо. Чистел, готвел, перял, работел В градината. Било му наредено никога да не говори за кендо и да не докосва меч.
Това много го измъчвало, но бил дал дума на учителя и бил решен да я спази. Изминали цели три години, през които Матаджура само слугувал.
Един ден, когато работел в градината, Бандзо се прокраднал тихо зад него и му нанесъл силен удар с дървен меч. На следния ден, в кухнята, го изненадал със същия удар. И така, ден след ден, от всеки ъгъл и по всяко време Матаджура бил нападан от дървения меч на Бандзо. Той се научил да живее нащрек, готов да отскочи при всяко движение. Тялото вече не се ръководело от желания и мисли, обладано от постоянна готовност за действие. Бандзо с усмивка започнал уроците. Скоро Матаджура станал най-големият майстор на кендо в Япония.
БУЦУГЕН казал на учениците си:
— Всеки от вас има чифт уши, но какво чува с тях? Всеки от вас има уста, но какво казва с нея? Всеки от вас има очи, но какво вижда с тях? Не, не, Вие никога не сте чували, никога не сте говорили, никога не сте помирисвали. Но в такъв случай откъде идват всички тези цветове, форми, звуци и миризми?
10
Карма — причинноследствени връзки, поставящи всяко прераждане в зависимост от поведението на човека в предишния живот (праведникът се ражда отново човек, грешникът — животно). Бел. прев.