Отче наш, ти който си на небесата,
стой си там,
а ние ще си останем на земята,
която понякога е тъй прелестна.
И по конете
даже се зазяпваме,
в това прекрасно снежно утро.
Бог е в мен — или изобщо не е.
Скърцането на помпата звучи също толкова значимо,
колкото и музиката на небесните сфери.
Вслушваме се в библии и божествени религии —
не казвам, че не са божествени,
казвам, че всички те възникват във вас
и още ще възникват,
не те даряват живот — вие сте тези,
които дарявате живота.
Листата не се отронват от дърветата,
нито дърветата — от земята,
по-скоро от вас се отронва всичко.
Бог е тъй вездесъщ…
Бог е ангел в ангела
и камък в камъка
и сламка в сламката.
В една сърма
завих земята и небето.
Глътнах я.
Със лекота надолу тя се плъзна.
ЧЕРВЕНАТА РЪЧНА КОЛИЧКА
толкова много зависи
от
червената ръчна
количка
гледжосана с дъждовна
вода
край белите
пиленца
Не се опитвайте — умолявам ви — да търсите каквото и да е, скрито отвъд явленията. Поуката е в самите тях.
Само повърхностните хора не съдят по външния вид.
И постъпвайки така, прави го сякаш я обичаш.
Бог е сътворил всичко от нищото. Обаче нищото прозира.
ПРАДЖНЯ — интуитивна мъдрост, прозиране в пустотата или същинската природа на реалността.
ШУНЯТА — празнота или пустота, не-съществуването като истинско състояние на нещата; ключово понятия в будизма.
ХАРА — духовен център на човешкото тяло, намиращ се в областта на корема.
САМСАРА — верига прераждания.
ХИНАЯНА — буквално „Малка колесница“ — термин, с който Северният будизъм обозначава Южния, разпространен в Югоизточна Азия.
МАХАЯНА — „Голямата колесница“, Северният будизъм, разпространен в Китай, Корея и Япония.
Представете си частица без маса.
Ние оформяме глината в съдове,
но празнотата отвътре
вмества онова, което ползваме.
С нотите се справям не по-добре от мнозина пианисти. Но паузите между нотите… Ах! Ето къде е изкуството.
Дори нещо добро не е толкова добро, колкото нищото.
Сред великите неща, които могат да се открият между нас, най-великото е Съществуването на Нищото.
Нямам какво да кажа, казвам го — и това е поезия.
Казвате, че стиховете ми са поезия?
Не са.
И все пак, ако разбирате, че не са —
значи виждате поезията в тях.
Ничия уста не е достатъчно голяма, за да изрече цялото.
Кажи една дума със затворена уста!
Дори години наред да ни се струва, че нашите усилия да се съсредоточим остават безрезултатни, все някой ден лъч светлина ще облее душата ни и колкото повече усилия сме вложили, толкова по-ярък ще е той.
Десет години лутане
вдън гората.
Днес — буен смях
на брега на езерото.
ПРОСВЕТЛЕНИЕТО
Просветлението — сатори или кеншо — е главната цел на Дзен. То е проглеждане за собствената природа, осъзнаване на собствената Буда-същност, освобождаване от цикъла на раждане и смърт. То е „да умреш и после да се върнеш към живота“. Според сборника с коани Денкороку, „Дори да седиш неподвижно, докато мястото, на което си седнал пропадне… дори да си човек с безупречно поведение, извършил само възвишени дела, не си ли постигнал просветление — не можеш да се освободиш от затвора на света“.
Дзен-литературата изобилства с примери за неочаквани случки, които предизвикват просветление — Буда видял утринна звезда, Банкей изкашлял кървав съсирек, Сян-йен чул камъче, което ударило стъблото на бамбука. Едно от най-добрите описания на истинското преживяване принадлежи на Сокей-ан Сасаки.