Господи, бъди в ума ми
и в моите разбирания;
Господи, бъди в очите ми
и в моето зрение;
Господи, бъди в устата ми
и в моята реч;
Господи, бъди в сърцето ми
и в моето мислене;
Господи, бъди при моя край
и при моето отпътуване.
ПРЕДСМЪРТНИ СТИХОВЕ
По традиция, когато почувстват, че смъртта приближава, дзен-учителите написват стихотворение. Заредени с духа на Учителя, тези стихове са и обобщение на неговия живот, и прощален дар за учениците.
Някои съдържат укор:
Други с облекчение казват сбогом след тежък живот:
Има и такива, които са като безразлично вдигане на рамене:
А други сякаш ликуват:
ДОГЕН
По времето, когато японският Дзен е още в началните си години, един надарен монах на име Доген (1200–1253) предприема рисковано пътуване до Китай в търсене на Пътя. Макар да срещнал там много Учители и получил печата на просветлението, може би най-чистият полъх на Дзен той почувствал, когато един стар готвач от китайски манастир, посетил новопристигналия кораб, за да купи японски гъби. Доген помолил готвача да остане да поговорят, но той се извинил, казвайки, че трябва да се върне към работата си. Когато изненаданият Доген го попитал защо не се отдаде на вглъбение, като остави готвенето на някой друг, старият готвач подигравателно се засмял. Нима невежият японски монах не знаел нищичко за духа на будизма?
Доген — бъдещият най-уважаван Сото-дзен учител на Япония и един от великите религиозни умове на човечеството, никога не забравил урока на готвача: работата е от първостепенна важност в Дзен, а просветлението може да бъде постигнато и в най-обичайните ежедневни действия. „Най-необикновеното нещо — писал той — е просто да си изядеш ориза“.
— В хаоса открий простотата.
— В противоречията открий хармония.
— Трудностите крият нови възможности.
Повдигнете камъка и ще ме откриете;
разцепете дърво — аз съм там.
Един монах се обърнал към Джао-джоу:
— Аз съм съвсем нов в манастира, моля дайте ми наставления.
— Изяде ли си оризовата каша? — попитал Джао-джоу.
— Да — отвърнал монахът.
— Тогава иди си измий паничката — казал Джао-джоу,
Дзен не е някакъв особен вид вълнуващо преживяване, а просто съсредоточаване в обикновеното ежедневие.
Трябва да проумеем, че можем да опознаем света само чрез действие, а не чрез съзерцание. Ръката е по-важна от окото… Ръката е резеца на ума.
Да работиш означава да даваш израз на любовта. И ако не можеш да работиш с любов, а само с отвращение, по-добре е да напуснеш работа, да седнеш пред вратите на храма и да получаваш милостиня от онези, които работят с радост.
И така, онова, което трябва да се направи, когато се работи върху мотоциклет, както и върху всяко друго нещо, е да се постигне покой на духа, който не отделя човека от обкръжението му. Когато това се направлява успешно, всичко останало си идва само. Покоят на духа създава правилна представа за ценностите, правилната представа поражда правилни мисли. Правилните мисли водят до правилни действия, а правилните действия раждат работата, която става материално отражение — видимо за останалите — на покоя, стоящ в основата на всичко.
Той правеше всяко нещо така, сякаш не съществува нищо друго.
Това е щастието: да се разтвориш в нещо цялостно и велико.
Един монах попитал Цуй-вей за смисъла на будизма. Учителят отвърнал: