Реката се носи.
Косът сигурно лети.
Фа-йен, китайски Дзен-учител, дочул двама монаси да спорят за обективното и субективното.
Доближил се до тях и попитал:
— Тука има един голям камък. Как смятате — той във вашето съзнание ли е или е извън него?
Единият монах отвърнал:
— От будистка гледна точка, всичко е обективизация на съзнанието, така че този камък е всъщност в моето съзнание.
— Доста трябва да ти тежи главата — отбелязал Фа-йен — щом мъкнеш такъв камък в съзнанието си.
Ние сме тук и е сега. Отвъд това, цялото човешко познание е фантасмагория.
Това, което е, е това, което е.
Единствено Това, Това!
Обичам действителността.
Тя има вкус на хляб.
С нарисуван оризов сладкиш не можеш да се наядеш.
В празните ръце мотика стиснал,
пеш вървя, възседнал бивол.
Човек по мост минава:
Дървеният мост тече, неподвижна реката остава.
Когато плавате с лодка и гледате брега, може да ви се стори, че той се движи. Но ако задържите погледа си върху лодката, тогава виждате, че се движи лодката. По подобен начин, когато изследвате света около нас с объркано съзнание, можете да предположите, че природата и съзнанието ви са неизменни. Но ако се концентрирате и се върнете там, където сте, ще ви стане ясно, че не съществува нищо, чиято същност да е неизменна.
Срещнеш ли майстор на меча,
покажи му меча си.
Ако срещнеш човек, който не е поет,
не му показвай стиховете си.
Картина от Ван Гог. Чифт груби селски обувки — нищо друго. Всъщност картината не изобразява нищо особено. Но в нея има нещо, което ти внушава чувството, че смият ти се прибираш уморен у дома в късна есенна вечер, а мотика на рамо, след като са угаснали и последните огньове в картофените ниви. Какво ни кара да изпитваме подобно чувство? Платното? Мазките на четката? Цветните петна?
Двама монаси спорели за флага на храма, който се веел на вятъра.
Единият казвал:
— Флагът се движи.
Другият казвал:
— Вятърът се движи.
Тъй спорили дълго, без да постигнат съгласие. Тогава Хуей-нън, Шестият патриарх, казал:
— Не че флагът се движи, или пък вятърът се движи, ами мозъците ви се движат.
Двамата монаси застинали в страхопочитание.
Бъди господар на съзнанието, не се оставяй то да ти бъде господар.
Щом желаеш висшия покой,
бъди готов за едри капки пот.
Състояние на пълна простота.
(То струва всичко — и нищо по-малко от това.)
Причината ангелите да могат да летят е,
че възприемат себе си тъй леко.
Трябва ли?
Трябва.
ДЗЕН И ИЗКУСТВОТО НА СТРЕЛБА С ЛЪК И БОЯ С МЕЧОВЕ
В своята класическа творба „Дзен и изкуството на стрелбата с лък“ немският философ Ойген Херигел търси същината на Дзен в обучението на стрелеца — да откриеш къде изкуството става безизкустност, стрелбата вече не е стрелба, а стрелецът се слива с целта:
— Нищо не разбирам вече, — казах на Учителя — и най-простите неща се объркват. „Аз“ ли улучвам целта или тя — мен?… Лък, стрела, цел и его се сливат в едно, така че не мога повече да ги разделя. Дори нуждата да ги разделям я няма. Но щом вдигна лъка и стрелям, всичко става толкова ясно, и смешно просто…
— Най-после — намеси се Учителят, — тетивата минава право през теб.
Фехтовката, когато е проникната от Духа на Дзен, също придобива смисъл на дисциплина на духа. Дзен-учителите се занимават с фехтовка, а майсторите на кендо (японска фехтовка) често с преминали обучение по Дзен. Бойните изкуства са друг начин за постигане на мушин (не-съзнание). Когато майсторът на меча се издига над техническите умения и отхвърля мислите за победи и показно майсторство, тогава той се слива със своя меч. И докато се възвръща към своето „истинско съзнание“, мислите и чувствата отпадат.