Ако насочиш съзнанието си към движенията на противника си, то ще бъде завладяно от неговите движения. Ако го насочиш към меча му, то ще бъде завладяно от меча. Ако насочиш съзнанието си към мисълта да нанесеш удар на противника, то ще бъде завладяно от очакването да удариш. Ако го насочиш към желанието да не бъдеш ударен, ще бъде завладяно от желанието да не получиш удар. Ако го насочиш към позата на противника, то ще бъде завладяно от неговата поза. Накратко — просто няма върху какво да насочиш съзнанието си.
Не мога да продължа.
Трябва да продължиш.
Ще продължа.
Когато пътят стигне своя край,
смени посоката — така променен,
ще преминеш отвъд.
Това прилича на бивол, който минава през прозорец.
Главата, рогата и четирите му крака вече да от другата страна.
Защо тогава не може да премине и опашката?
И не се променяй. Не отклонявай своята любов от видимите неща. Продължавай да обичаш доброто, простото, обикновеното: животните, предметите, цветята — и не нарушавай равновесието.
Почукай —
и Той ще ти отвори вратата.
Изчезни —
и Той ще направи така, че да светиш като слънцето.
Падни —
и Той ще те издигне в небесата.
Превърни се в нещо —
и Той ще те превърне във всичко!
Нещата не са нито добри, нито лоши — нашето мислене ги определя като такива.
Да говориш за бикове и да бъдеш на арената не е все едно и също.
Всичко е основано на съзнанието, водено от съзнанието, оформено от съзнанието. Ако говориш и действаш с нечисто съзнание, ще те следват страдания, така както колелата на волската каруца следват стъпките на вола. Всичко е основано на съзнанието, водено от съзнанието, водено от съзнанието, оформено от съзнанието. Ако говориш и действаш с чисто съзнание, щастието ще те следва, така както сянката не изоставя формата.
Когато съм в такова състояние, всичко е чисто, ослепително ясно. Обвит съм в пашкул от съсредоточение. И ако успея да се пъхна в този пашкул, ставам непобедим… Живея изцяло в настоящето. Аз съм абсолютно зает с онова, което правя и участвам напълно в него… То идва и си отива и сам по себе си фактът, че се готвиш за първия си удар в турнир, като си казваш: „Днес трябва да се съсредоточа“ — няма никакво значение. Това няма да помогне.
Можеш да откриеш истината по пътя на логиката само ако вече си я открил без нея.
След играта Пат Фишер, защитникът от отбора на „Червенокожите“, каза на репортерите, че като се втурнал към топката, тя сякаш сама прескочила ръцете му. Когато същата седмица внимателно изглеждахме видеозаписа от играта, наистина изглеждаше, като че ли топката някак си прескача неговите ръце и отива право в ръцете на Джийн. Някои момчета казаха, че било от вятъра… Но чувството и решимостта, които бяхме вложили в паса, бяха толкова силни, че нямаше как топката да не стигне до целта — каквото и да стане, какъвто и вятър да духа, дори от небето да падат камъни или защитници, или адски порой.
Опитваме се да избягаме от въпроса (за съществуването) като трупаме имущество, престиж, власт, токи, забавления и накрая, като се опитваме да забравим, че ние — че аз — съществуваме. Независимо колко често човек мисли за Бога, ходи на църква, доколко вярва в религиозните идеи, ако като цяло остава глух за въпроса за смисъла на съществуването, ако няма отговор на този въпрос, той чисти и просто регистрира изтичането на времето и живее и умира, като милионите предмети, които произвежда. Такъв човек мисли за Бога, вместо да преживява Бога.
Аз съм този, който съм.
Ако ме попитате какво е Дзен, ще кажа, че то е като да овладееш изкуството да крадеш. Синът на един крадец видял, че баща му остарява и си помислил: „Ако той вече не може да упражнява занаята си, кой ще вади хляба на семейството? Трябва аз да изуча занаята“. Една нощ бащата завел сина си до голяма къща, помогнал му да проникне през оградата и да влезе вътре и като отворил една голяма ракла, казал му да влезе вътре и да измъкне дрехите. Щом синът се озовал вътре, бащата затворил капака и г заключил. Сетна излязъл на двора, зачукал силно по вратата и събудил цялото семейство, а той тихи се измъкнал. Хората станали и запалили свещи, но установили, че крадците вече са си отишли. През цялото време синът стоял в раклата и си мислел колко жесток е баща му. И тогава му дошла наум една хитрост. Започнал да драска така, сякаш плъх гризе нещо. Щом отключили капака, затворникът изскочил и избягал. Край пътя видял един кладенец, грабнал камък и го хвърлил във водата. Преследвачите се струпали около кладенеца, за да видят как крадецът се дави. А в това време синът на крадеца вече бил в безопасност в дома на баща си, когото обвинил, задето го оставил в такова положение, че едва се отървал. Когато синът разказал приключенията си, бащата рекъл: „Ето, ти вече владееш изкуството!“