Какъв е звукът от пляскането с една ръка?
И мълчанието, и словото с грях.
Главната задача на човека в живота е да се роди.
Бай-джан искал да избере между монасите някой, който да основе нов манастир. Казал им, че ще се спре на този от тях, който успее да отговори на един въпрос. Сложил кана на земята и рекъл:
— Кой ще каже какво е това, без да назовава името му?
Главният монах казал:
— Никой не би г нарекъл дървен сандал.
Монахът Гуей-шан, който бил готвач в манастира, ритнал каната и излязъл.
Бай-джан се засмял и казал:
— Главният монах губи.
И Гуей-шан станал Учителя в новия манастир.
Двама монаси вървели по кален път. Валял силен дъжд. Като стигнали д завоя, видели красиво момиче в копринено кимоно, което не можело да прекоси огромна локва на пътя. Единият монах повикал момичето, вдигнал го на ръце и го пренесъл на отсрещната страна. Другият монах мълчал по целия път до храма, където отседнали вечерта. Тогава вече не се сдържал:
— Ние, монасите, не се доближаваме до жени — казал той — Опасно е. Ти защо го направи?
— Аз оставих момичето на пътя — казал първият монах — ти още ли го носиш?
Привързаността е велик творец на илюзии.
Реалността може да бъде постигната само от човек,
който не изпитва привързаност.
Когато обикновения човек добие познание, той става мъдрец.
Когато мъдрецът придобие разбиране — става обикновен човек.
Иккю бил поканен на банкет у богати покровители. Той пристигнал облечен като просяк. Домакинът не го разпознал и го прогонил. Иккю се прибрал в къщи, облякъл церемониалната си роба от пурпурен брокат и се върнал. Този път го въвели в банкетната зала с голямо уважение. Там той оставил робата на дивана с думите: „Предполагам, че всъщност сте поканили тази роба, понеже преди малко мен ме изгонихте“. И си отишъл.
Когато родиш дете, трябва да се научиш да бъдеш не само майка, но и дете.
Дъ-шан седял вглъбен в медитация. Лун-тан го попитал защо не се прибира в къщи. „Защото е тъмно“ — отвърнал Дъ-шан. Тогава Лун-тан запалил свещ и му я подал. Тъкмо Дъ-шан да я вземе, Лун-тан я духнал. Дъ-шан внезапно получил просветление и се поклонил.
Трябва д се концентрираш напълно и да се посвещаваш на всеки свой ден така, като че ли е последен.
ПОЗАТА „ЛОТОС“
За да практикуваш Дзен трябва да седиш — и то, по думите на Доген, да седиш като огромен бор или планина, с чувство за собствено достойнство и величие. Традицията изисква да се седи в поза „лотос“. Краката с кръстосани, като лявото стъпало е върху дясното бедро, дясното стъпало — върху лявото бедро. Гръбнакът е леко извит напред, за да е свободен стомахът, докато долната част на тялото е изнесена назад — това създава по-стабилна опора. Ако се отпуснете — губите концентрация. Главата е вдигната, брадичката — прибрана, очите са леко отворени и отправени надолу. Ръцете лежат в скута и оформят т.нар. „космическа мантра“ — лявата ръка върху дясната; средните стави на средните пръсти са една върху друга, а палците леко се докосват и оформят овал. Мудрата трябва да се поддържа много внимателно.
В „Дзен ум — ум на начинаещ“ Шунрю Судзуки пише: „Като кръстосваме краката си по този начин, независимо че имаме ляв крак и десен крак, те се превръщат в едно. Позата е символ на недуалността — не две и не едно. Това е най-важното учение — не две и не едно. Нашето тяло и съзнание са не две и не едно. Ако смятате, че това са две неща — грешите; ако смятате, че са едно — пак грешите. Нашето тяло и съзнание са и две, и едно.“