Колкото повече пораствах, толкова повече се задълбочаваше интересът ми към философията — нещо, което те (неговото семейство — бел.ред.) изобщо не одобряваха. Винаги, когато станеше дума за това, неизменно повтаряха: „Що е разум? — Нищо материално; Що е материя? — Нищо разумно.“ На петдесетия или шестдесетия път, тази забележка престана да ми се струва забавна.
Бий камбаните, които още имат глас.
Не си припомняй отреденият за саможертва час.
Във всяко нещо скрита е пукнатина.
Така прониква светлина.
Ако не можеш да намериш истината там, където си, къде другаде смяташ да я търсиш?
Пролуките са същността на нещата. Пролуките са единственият дом за духа, те са висини и ширини, тъй зашеметяващо просторни и чисти, че духът може да се окаже като човек, на когото след дълго време са свалили превръзката от очите. Пролуките са процепите в скалата, където се спотайваш, за да видиш гърба на Бога. Те са проломите между планините и пещерите, в които вие вятърът, ледените, стесняващи се фиорди, които разсичат канарите на тайнството. Изкачи се в пролуките. Ако успееш да ги откриеш — те също се движат и изчезват. Разширявай пролуките. Промъкни се в процеп сред почвата, завърти се и отключи — повече, отколкото е по силите на едно кленово дърво — цялата Вселена.
Единственият Дзен, който можеш да откриеш
по върховете на планините,
е този Дзен, който ти си занесъл там.
Танцуваме във кръг и търсим, и гадаем,
а Тайната в средата всичко знае.
Какво е Буда?
Учениците непрекъснато питат: „Какво е Буда?“. Безсмислените на пръв поглед отговори на Учителите са оцелели през вековете често във вид на коани.
Какво е Буда?
„Три кула лен.“ — Тун-шан
„Засъхнала бърсалка за задник.“ — Юн-мън
„Твоето собствено съзнание.“ — Ма-дзу
„Нито съзнание, нито Буда.“ — Ма-дзу
„Какво не е Буда?“ — Нан-хян Хуей-джун
„Котка се качва по стълб.“ — Ба-дзяо Хуей-цин
„Никога не съм го познавал.“ — Нан-ян Хуей-джун
„Чакай да се появи, тогава ще ти го покажа.“ — Нан-ян Хуей-джун
„Млада невяста язди магаре, свекървата го води.“ — Шоу-шан
„Щом изречеш името на Буда, измий си устата.“ — Дзен-поговорка
„Погледни вътре в себе си, ти си Буда.“ — Гласът на тишината
За да излезе наяве онова, което е в черупката, тя трябва да бъде строшена, защото ако се нуждаеш от ядката, трябва да счупиш черупката. Следователно, ако искаш да откриеш природата в нейната голота, ще трябва д разрушиш нейните символи и колкото по-навътре проникнеш, толкова по-близо да същината й ще стигнеш. Стигнеш ли до Онова, което събира всичко в себе си, там трябва да остане душата ти.
Дзен е разсимволизирането на света.
КЕНШО — себеосъзнаване, взиране в собствената същност.
ДЖИРИКИ — „твоята собствена сила“, отнася се до стремежа на човека да постигне просветление със собствени усилия.
САТОРИ — състояние на интуитивно просветление, по-специално — Просветлението, преживяно от Буда.
БОДХИСАТВА — просветлен човек, който отказва да встъпи в нирвана, докато не бъдат спасени всички останали същества.
Вероника:
Онзи ден видях един човек да пикае на Джърмин стрийт. И си помислих, дали това не е краят на цивилизацията такава, каквато я познаваме ние? Или просто някакъв човек си пикаеше на Джърмин стрийт.
Роза е роза е роза е роза.
Нещата са изцяло такива, каквито изглеждат и отвъд тях… не съществува нищо.
Един монах попитал Юн-мън:
— Кое учение е над всички Буди и патриарси?
Юн-мън отвърнал:
— Просени питки.
Усещате ли как косата ви се изправя?
Основното заблуждение на човечеството се корени в предположението, че аз съм тук, а ти — там.
Един ден Ма-дзу и Бай-джан се разхождали и видели над главите си ято патици.
— Какво е това? — попитал Учителят.
— Диви патици — отвърнал Бай-джан.
— Къде отидоха?
— Отлетяха — отговорил ученикът.
Тогава Ма-дзу хванал и извил носа на бай-джан, а когато онзи изкрещял от болка, рекъл: