Всичко — еднакво, всичко — със свой облик.
Мрежата е, за да се хване рибата.
Хване ли се рибата — мрежата се забравя.
Примката е, за да се улови заекът.
Уловен ли е заекът — примката се забравя.
Целта на думите е да уловят смисъла.
Уловен ли е смисълът — думите се забравят.
Къде да намеря човек, забавил думите, та с него да си поговоря!
Ако по пътя срещнеш някой, който е познал истината, не казвай нито дума, но и не мълчи!
Ди-цан по питал Фа-йен:
— Къде си тръгнал?
Фа-йен отвърнал:
— Тръгвам на странстване.
— Каква е целта на странстването? — попитал Ди-цин.
— Не знам — отвърнал Фа-йен.
— „Не знам“ е много близко — казал Ди-цан.
Хубаво е човек да има крайна цел, към която да върви, но важното в крайна сметка си остава пътуването.
Ако ще се давиш, не се мъчи в плитка вода.
БУДА
Дзен изобилства със странни отговори на въпроса: „Какво е Буда?“ По-просто е да се каже кой е Буда. Роден под името Сидхарта Гаутама през VI век пр.Хр. в днешен Непал, Буда бил богат принц от рода Шакя. Оженил се, имал син и водел лек и безгрижен живот. Баща му правел всичко възможно да го предпази от досега със страданието и мизерията на света. Но по време на четири пътувания извън двореца той срещнал старец, болен човек, видял труп и монах. Първите три символични срещи олицетворявали човешкото страдание, а четвъртата съдбата на Сидхарта.
Принцът напуснал дома си и поел пътя на аскет. В началото практикувал при Учители, после, в продължение на девет години, се опитвал да достигне прозрение сам. Но аскетизмът се оказал безплоден. Започнал да се храни отново — така формулирал будистките идеи за Средния път — след което седнал под прочутото дърво бодхи, като дал обет да не излиза от вглъбението си, докато не разреши проблема за човешкото страдание.
Четиридесет и девет дни след това той постигнал своето Велико Просветление като Буда — сатори, към което се стремят всички последователи на Дзен. Първоначално Сидхарта не желаел да говори, поради неподлежащата на словесно описание природа на преживяването, но после отправил слова към група ученици, а след това изнесъл и първата си проповед в Еленовия парк край Бенарес и посветил остатъка от дългия си живот на проповядване. Умрял на осемдесетгодишна възраст, след като погълнал развалена храна. Този, който е останал известен като Буда, не е единственият Буда. Според Будистките писания, преди него е имало шестима, а след него ще има още тринадесет. Следващият ще бъде майтрея, който ще се яви в бъдещето, за да обнови Учението.
Ако човек иска да бъде сигурен в пътя, който следва, трябва да затвори очи и да тръгне в тъмнината.
Един монах попитал Учителя Харьо (Ба-лин):
— Какво е пътят?
Той отвърнал:
— Човек с отворени очи, падащ в кладенец.
Върви — незнайно накъде. Донеси — незнайно какво. Пътят е дълъг, как ще го изминеш — не е известно.
Картата не е самата местност.
Търсенето е онова, което би предприел всеки, ако не е затънал в ежедневната рутина на собствения си живот. Да осъзнаеш възможността да търсиш и откриваш, означава, че си поел в някаква посока. Да не си поел нанякъде, означава, че си отчаян.
Ако се стремиш към нещо — с какво това е по-различно от следването на звучи и форми?
Ако не се стремиш — какво би те отличавало от земята, дърветата и камъните?
Трябва да търсиш без да се стремиш.
МУШИН — не-съзнание (съзнание без съзнание за съзнанието), непредубеденост на съзнанието, абсолютно освобождаване от дуалистичното мислене.
САМАДХИ — пълна концентрация, при която изчезва разликата между обект и субект.
ШИКАНТАДЗА — просто седене или медитиране, при което няма нужда от спомагателни техники, като например броене на диханията.
МАКЬО — мистериозни видения, заблуждаващи образи или сънища възникващи по време на медитация.