ДЗЕНДО — зала за медитация.
Когато вървиш — върви. Когато седиш — седи. Преди всичко — не се колебай.
Човек не може да нагази два пъти в една и съща река.
Ако всички вълни в потока на дзен бяха еднакви, безброй обикновени хора щяха да потънат в тях.
Всеки изход е вход към нещо друго.
Откъде идем? Какво сме? Къде отиваме?
Единствената радост на този свят е да започваш.
Друг път видях едно дете, което идваше към мен и държеше в ръка запалена факла.
— Откъде носиш тая светлина? — попитах го аз.
То веднага я угаси и ми каза:
— О, Хасан, ти ми кажи къде отиде светлината и тогава аз ще ти кажа откъде съм я донесъл.
Ако искате да разберете Дзен с лекота, просто престанете да мислите, където и да се намирате, по двадесет и четири часа в денонощие, докато не се слеете спонтанно с Пътя.
Това мъдреците от древността са наричали „съзнание, което не докосва нещата, стъпки, които не опрат никъде.“
Истинският път минава по въже, което е опънато не кой знае колко високо, а само малко над земята. Изглежда поставено така, като че по-скоро да кара хората да се препъват, отколкото да вървят по него.
Лесно означава правилно. Започни правилно и ще ти бъде леко. Продължи с лекота и ще си на прав път.
Правилният начин да се справяш с лекота е да забравиш правилния начин и да забравиш, че ще ти бъде леко.
ВАРВАРИНЪТ ОТ ЗАПАД
„Защо Бодхидхарма дошъл от Запад?“ е обичайният въпрос в Дзен литературата. Отнася се до индийския будистки монах Бодхидхарма (ок. 470–532), който дошъл с лодка в Китай от Индия през VI век от н.е. и след време станал известен като Първия патриарх. Историята на Бодхидхарма започва със срещата му с император У, който го обсипал с разкази за многобройните си добродетелни деяния и запитал какви заслуги е спечелил с тях.
— Никакви — отвърнал Бодхидхарма.
— Тогава, какъв е първият принцип на Свещеното Учение? — попитал императорът.
— Огромна пустота и нищо свещено.
— Кой стои пред мен? — настоявал императорът.
— Не знам — отвърнал Бодхидхарма.
След това се отправил на север и като стигнал в манастира Шао-лин, девет години прекарал с лице към стената (според легендата, за да не заспива, той отрязал клепачите си и на местото, където паднали, поникнал чаен храст — затова на него се приписва заслугата за появата на чая в Китай). Преди да се върне в Индия (или преди да го отровят в Китай — тук писанията се различават), Бодхидхарма обявил своя ученик Хуей-къ за Втори патриарх и така започнало духовното родословие от учители и ученици.
Въпреки че учението му си остава индийско по своя характер, Бодхидхарма е почитан като баща на Дзен и автор на класическите строфи, които разкриват неговата същност:
Великият път не е труден за онези,
които нямат предпочитания.
Когато има любов и омраза, всичко е ясно и открито.
Направиш ли и най-малкото разграничение обаче —
небе и земя се различават безкрайно.
Сравненията са отвратителни.
Как да го уловя? Не го улавяй. Онова, което остава, когато вече не се стремим да улавяме, е истинското Аз.
В дзен няма нищо, което може да се улови. Учениците не разбират това, когато полагат прекалено усърдие.
Да противопоставяш нещата, които харесваш, и нещата, които не харесваш, е болест на ума.
Пътят не е труден — стига да няма желание и нежелание.
Какво става с дупките на сиренето, когато то свърши?
Дзи Син-дзъ обучавал боен петел за своя господар. Минали десет дни и владетелят попитал дали петелът е готов.
— Не, господарю, още е суетен и изпълнен с ярост. — отговорил Дзи.
След още десет дни владетелят пак попитал за петела. Дзи казал: