— Не още, господарю. Застава нащрек всеки път, щом чуе кукуригането на друг петел.
Когато владетелят отново се поинтересувал, отговорът бил:
— Не съвсем, господарю, в него още тлее стръв за борба.
Минали още десет дни и тогава Дзи казал на владетеля:
— Почти е готов. Чуе ли кукуригането на друг петел — не трепва. Все едно е от камък. Всичките му качества са споени в едно. Той вече няма равностоен противник — всеки петел ще побегне моментално, щом го види.
И всичко се влива в Едно,
Докато ние все танцуваме, танцуваме, танцуваме…
Научи ни да взимаме присърце
И да не вземаме присърце.
Научи ни да стоим неподвижно.
Действай, като не действаш
работи без усилие.
ДЗА ДЗЕН
Същността на Дзен-практиката е дзадзен, или „седене“ във „вглъбение“. Въпреки че се корени в древните медитативни практики, дзадзен се отличава от тях — тук липсва обект на съзерцанието или абстрактна концепция, върху която да се съсредоточава практикуващия. Целта на дзадзен е, първо, да се успокои съзнанието — има се предвид всекидневното „маймунско“ съзнание — а по-късно, след дългогодишна практика, да се постигне състояние на чиста, освободена от мисли пробуденост, така че съзнанието да реализира своята собствена Буда-природа. И за разлика от останалите форми на медитация, дзадзен не е просто средство за постигане на някаква крайна цел. „Състоянието дзадзен, само по себе си е просветление“ — е казал Доген. Една минута дзадзен — една минута в състояние на Буда.
Прочутият пример за дзадзен е Бодхидхарма, който според легендата, прекарал девет години, с лице срещу стена в манастира Шао-лин. Но, както е типично за Дзен-будистката литература, в нея се среща и не по-малко красноречив пример, който твърди обратното. Ден след ден прекарвал Ма-дзу в медитация, докато Учителят му най-сетне го попитал какво прави. Ма-дзу обяснил, че се опитва да постигне състоянието на Буда. Тогава Учителят взел парче керемида и започнал да го търка върху еди камък. Ма-дзу запитал Учителя какво прави, а той отвърнал, че полира керемидката, за да стане огледало.
— Как може с търкане от керемида да се направи огледало? — учудил се Ма-дзу.
— А как може да станеш Буда чрез седене в медитация? — мълниеносно отвърнал учителят — критикувайки не седенето, а седящия.
Подремвам,
оставяйки планинския поток
да мели ориза.
Мислим с общи понятия, но живеем с подробности.
Когато ученикът е готов, Учителят се появява.
За да постигнеш познание са нужни лекота и плавност.
Учителите отварят вратата, но ти сам трябва да влезеш.
ДОКУСАН — лична среща между ученика и Учителя в уединената стая на Учителя; ключов елемент в школата Риндзай.
РОШИ — многоуважаван учител, независимо дали е монах или мирянин, жена или мъж.
МОНДО — диалог върху будизма или върху екзистенциален проблем или между Учители, или между Учител и ученик.
ИНКА — печат на просветлението; официално потвърждение от страна на Учителя, че ученикът е завършил обучението си.
Не търси следи от стъпките на древните,
търси онова, което те са търсили.
Когато за първи път присъствал на проповед Лин-дзи, послушникът Дин му задал въпроса:
— Учителю, какъв е съкровеният смисъл в учението на Буда?
Лин-дзи станал от проповедническото си ложе, зашлевил един шамар на Дин и го блъснал на страни. Зашеметеният Дин останал неподвижен. Монахът до него попитал:
— Дин, защо не се поклониш?
В този миг Дин получил просветлението.
Ако срещнеш Буда — убий Буда!
Някой ми показа — и аз го открих сам.
Защо да учим водните животни как да пият вода?
Селянинът
ми показа пътя
с репичка.
Ти си бъди Бодхисатва,
а аз ще съм шофьорът на таксито,
което те откарва в къщи.
КАЦУ
Нетрадиционните методи, използвани от Дзен-учителите, понякога са доста скандални. Стилът на „странни думи и необикновени действия“ е развит главно по време на династията Тан в Китай. Юн-мън отговарял на учениците си с по една дума, Ма-дзу ги тръшкал на земята, извивал им носовете и въвел в употреба „шишпей“ (наричана на японски и кьосаку — „събуждащата пръчка“), която до ден днешен се използва в залите за медитация.