Лин-дзъ усъвършенствал „Хъ!“ — възклицание, което се предава с йероглиф, произнасян на японски „кацу!“ или „кац!“ — то цели да избие дуалистичното мислене от главата на учениците. Простичките, къси, парадоксални фрази на Джао-джоу остават ненадминати по своята находчивост и лежат в основата на много коани.
А има и „Дзен с един пръст“, въведен от Джу-джъ. Един посетител попитал слугата на Джу-джъ какъв вид Дзен проповядва неговият господар. Момчето само вдигнало един пръст — както обикновено правел неговият господар, когато му задавали въпроси. Като чул за това, Джу-джъ взел нож и отрязал пръста на момчето. То хукнало навън от стаята, крещейки от болка. Тогава Учителят го извикал по име. Момчето се обърнало. Джу-джъ вдигнал пръст. В този миг момчето получило просветление.
Дзиу-фън служил като отрок при Шъ-шуан. Когато Учителят преминал в отвъдното, монашеството решило да покани за негов приемник главния монах. Само Дзиу-фън изказал несъгласие.
— Моля, почакайте докато му задам един въпрос — рекъл той. — Ако разбира учението на Шъ-шуан, ще му служа като на покойния учител.
И се обърнал тъй към главния монах:
— Шъ-шуан казваше; „Прекрати, спри: изживей десет хиляди години в една мисъл. Бъди като студена пепел, като мъртво дърво; бъди като изстинала кандилница в древно светилище, бъди къс чиста, бяла коприна“. Кажи ми сега коя страна на Учението показва това?
Главният монах казал:
— Това показва еднаквостта.
— Значи все още не разбираш това, което ни учеше покойният — рекъл Дзиу-фън.
Главният монах казал:
— Щом не си съгласен с мен, донеси ми една благовонна пръчица.
Запалил я и продължил:
— Ако не разбирам учението на покойния Учител, няма да успея да премина отвъд преди да изгори пръчицата.
Казал това, седнал и умрял.
Дзиу-фън го потупал по рамото и казал:
— Доколкото става дума за умиране, прав или седнал — нямаш грешка. Но онова, на което ни учеше покойният, не си го и сънувал.
Дъхът, който поемаме в този миг, крие тайната, която всички Учители се опитват да ни разкрият.
Дзен — това е ежедневната ти мисъл.
Добрият стрелец не удря в центъра на мишената.
Какво е истинска медитация? Да слееш всичко, кашляне, гълтане, махане с ръце, неподвижност, думи, действия, добро и зло, успех и позор, печалба и загуба, правилно и грешно — в един единствен коан.
Този каменен Буда си е заслужил
всички курешки, полепнали по него.
Аз махам кльощавите си ръце като
тъничко цвете на вятъра.
В прекалено чиста вода риба не се въди.
В търсенето на обиталище се дръж близо до земята.
В мисленето се придържай към простотата.
В конфликтите бъди честен и великодушен.
В управлението не се опитвай да принуждаваш.
В работата си прави това, което те радва.
В семейството си бъди винаги на място.
Колкото и многобройни да с човешките същества,
заклевам се всичките да ги спася.
Колкото и неукротими да са страстите,
заклевам се всичките да ги угася.
Колкото и необятни да са дхармите,
заклевам се да ги овладея до една.
Колкото и непостижима да е истината на Буда,
заклевам се да я постигна.
ШЕСТИЯТ ПАТРИАРХ
Един ден бедният, необразован дървар Хуей-нън (683–713) дочул монах, който четял Диамантената сутра: „Остави съзнанието си да тече свободно, без да се спира върху нищо“. Това променило както неговия живот, така и историческото развитие на китайския Дзен (Чан). До смъртта си Хуей-нън, Шестият патриарх, успява да остави върху Дзен чисто китайски отпечатък, като го слива с даоистките идеи (например отхвърляне на книжното знание), а последователите му довеждат Дзен до неговия златен век.
Особено популярна е ключовата история, за това как Хуей-нън получил патриаршеството. Той работел от осем месеца в кухнята на манастира, когато хун-жен, Петият патриарх, обявил, че е време да посочи наследника си. Хун-жен помолил монасите да напишат стихове, в които да изразят своето разбиране за Дзен. Главният монах написал на стената: