Неграмотният Хуей-нън продиктувал следното:
Хун-жен веднага разбрал кой е вникнал по-дълбоко в неговото учение.
Където има хора,
има и мухи,
и Буди.
Защото всичко живо
свято е,
животът е възторгът от живота.
Един монах попитал Юн-мън:
— Кое учение служи за цял живот?
— Думи, казани на място — отвърнал Юн-мън.
Веднъж Мирянинът Пан лежал и четял сутра. Един монах го видял и му казал:
— Мирянино, дръж се достойно, когато четеш сутра!
Мирянинът вдигнал единият си крак. Монахът не могъл да каже нищо.
Веднъж Учителят Хуан-бо и един монах се разхождали, разговаряли и се смеели като стари приятели. Когато стигнали до една придошла река, монахът понечил да пренесе Учителя, но той му казал:
— Мини сам оттатък!
Монахът минал по вълните като по равно поле и щом стигнал другия бряг, викнал:
— Ела и ти! Ела и ти!
Учителят го сгълчал:
— Ех, ти самоусъвършенствал се приятелю! Ако знаех, че си решил да правиш чудеса, щях да ти строша краката още тука.
Монахът въздъхнал с възхищение:
— Ти си истински майстор на учението за Голямата колесница.
Неоформените хора се възхищават от яркото и новото. Завършените личности се наслаждават на обикновеното.
Когато си гладен — яж си ориза.
Когато си уморен — затвори очи.
Глупаците може да ми се смеят,
но мъдреците ще разберат какво искам да кажа.
Онези, които искат най-малко, са най-близо до боговете.
ДХАРМА — космически закон, законът на човешкото битие; учението на Буда; Пътят; основното състояние на нещата. Възлова концепция в Будизма.
КАРМА — универсален будистки закон за причината и следствието.
НИРВАНА — целта на будизма; освобождаване от кармата, потушаване на всички копнежи и терзания, осъзнаване истинската природа на съзнанието.
ДАО — Пътят; източникът на действителността; истината; висшият принцип.
На чешмата видях едно дете да пие от шепите си — и захвърлих чашата си.
Седи,
почивай,
работи.
Сам със себе си —
никога не се отегчавай.
В покрайнините на гората,
живей със радост,
без копнежи.
Ето какво трябва да правиш:
Обичай слънцето, земята и животните,
презирай богатствата, на всеки, който те помоли,
дай милостиня, застъпвай се за глупавите
и побърканите, труда и приходите си на други дай,
мрази тираните и — най-накрая — за Бога не спори…
Щом множеството може да се сведе до Едно,
до какво се свежда Едното?
Сред двайсет снежни планини
единствено подвижното — око на кос.
ДЗЕН И ХАЙКУ
Хайку e най-късата поетична форма в световната литература. Въпреки че се състои само от три реда, съдържащи съответно 5-7-5 срички, то може да изрази и дълбоко чувство, и проблясък на интуиция. В хайку няма символи. То отразява живота в неговото свободно движение. Няма егоцентричност — практически няма и автор. Но занимавайки се с простичките, привидно незначителни неща от ежедневието — падащо листо, сняг, муха — хайку ни насочва как да възприемем живота на нещата и проблясъците на просветлението. Хайку не е Дзен, но Дзен е хайку. По думите на Р.Х.Блайт, това е „съвършеното цвете на цялата източна култура“. Великият поет Башо е развил хайку до днешната му форма. Когато се говори за хайку, трябва да се споменат имената на Бусон, Исса, Рьокан, Шики. Като всички японски изкуства, свързани с духа на Дзен, хайку поражда „саби“ — усещане за самота, отчуждение, Уединеност и „ваби“ — болезнено чувство за оскъдица. В стиховете обикновено има някакъв образ, който насочва към сезона (цъфнало сливово дърво напролет или голи клони наесен). И както във всички изкуства свързани с Дзен, хайку знае кога е казано достатъчно.