— Да, хубаво е — съгласявам се аз. — Да пием една последна глътка за това!
Свършваме бутилката и се разотиваме по стаите.
Погрижвам се Крис да си измие зъбите и го оставям да мине с обещанието, че ще вземе душ сутринта. Възползувам се от старшинството си и заемам леглото до прозореца. След като загасяме лампата, той казва:
— Разкажи ми приказка за призраци.
— Току-що го направих отвън.
— Искам да кажа, истинска приказка с призраци.
— Това бе най-истинската приказка с призраци, която ще чуеш някога.
— Знаеш какво имам предвид. От другите.
Мъча се да си припомня някоя от обикновените.
— Знаех толкова много от тях, когато бях дете, Крис, но съм ги забравил всичките — казвам. — Време е да спим. Всички трябва да ставаме рано утре.
Ако не се смята вятърът в капаците на прозорците на мотела, тихо е. Мисълта за всичкия тоя вятър, понесъл се срещу нас през откритите поля на прерията, е успокояваща и ме унася.
Вятърът се засилва и после отслабва, после се засилва и въздъхва и пак отслабва… тръгнал от толкова много мили.
— Познавал ли си някога призрак? — пита Крис.
Полузаспал съм.
— Крис — казвам, — някога познавах един човек, който прекара живота си, цял-целеничък, като не правеше нищо друго освен да търси призрак и това си бе чиста загуба на време. Така че заспивай.
Твърде късно разбирам грешката си.
— Намери ли го?
— Да, намери го, Крис.
Все още се надявам, че той ще заслуша вятъра и ще престане да задава въпроси.
— И какво направи тогава?
— Хубавичко го натупа.
— И после?
— После той сам стана призрак — кой знае защо, смятах, че това ще приспи Крис, но то не го приспа, а само разсъни мен.
— Как се казва?
— Не го познаваш.
— Но как се казва?
— Няма значение.
— Добре де, как се казва все пак?
— След като това няма значение, Крис, казва се Федър. Не е име, което знаеш.
— Него ли видя от мотоциклета в бурята?
— Какво те кара да мислиш така?
— Силвия каза, че мислила, че си видял призрак.
— Просто така казват.
— Тате?
— Добре ще е, Крис, това да е последният ти въпрос, иначе ще се разсърдя.
— Само щях да кажа, че ти никак не говориш като другите.
— Да, Крис, знам това — казвам. — То създава проблеми. А сега спи.
— Лека нощ, тате.
— Лека нощ.
След половин час той диша равномерно в съня си, а вятърът си е все така силен и аз съм напълно буден. Там, отвъд прозореца, в тъмнината — студеният вятър вее откъм пътя и се носи към дърветата с листа, блещукащи под лунната светлина — без съмнение Федър видя всичко. Нямам представа какво е правел там. Защо е дошъл тук вероятно никога няма да науча. Но беше тук, насочи ни към този странен път, беше с нас през цялото време. Няма спасение.
Ще ми се да можех да кажа, че не знам защо е тук, но боя се, трябва да призная, че знам. Идеите, нещата, които разправях за науката и призраците, и дори идеята за отдаването на работата и техниката в днешния следобед — те не са мои. А всъщност не съм имал нови идеи от години. Откраднати са от него. А той е наблюдавал. И затова е тук.
След това признание, надявам се, сега ще ми позволи малко да поспя.
Бедният Крис. „Знаеш ли приказки е призраци?“ — беше ме попитал. Бих могъл да му разкажа една, но самата мисъл ме плаши.
Наистина трябва да заспя.
4
Всяка шъто̀куа трябва да си има някъде списък на неща, които си струва да се запомнят и да се запазят на сигурно място, за да бъдат използувани при бъдеща необходимост и вдъхновение. Подробности. А сега, докато останалите проспиват това прекрасно утринно слънце… мда… за да запълня времето някак си…
Ето моя списък на полезни неща, които човек трябва да вземе за следващото пътуване с мотоциклет през Дакотите.
Буден съм от зори. Крис още е потънал в здрав сън. Повъртях се в леглото, опитвайки се да заспя отново, но чух да кукурига петел и се сетих, че сме на почивка и няма смисъл да се спи. Чувам през стената на мотела как Джон „бичи“ в стаята… освен ако не е Силвия… не, твърде силно е. Проклетият му гатер, звучи като…
Така ми е омръзнало да забравям разни неща при подобни пътувания, че изготвих тоя списък, пазя си го вкъщи и като дойде време за тръгване, отмятам нещата едно по едно.
Повечето вещи са от всекидневието и не се нуждаят от коментар. Други са свързани с мотоциклетизма и имат нужда от известни пояснения. Списъкът е разделен на четири части: дрехи, лични вещи, потреби за готвене и къмпинг и неща за мотоциклета.
Първата част, дрехите, е проста:
1. Две смени бельо.
2. Егерово бельо.
3. По една резервна риза и панталони за всеки от нас. Аз използувам военно походно облекло, купено при разпродажба на армейския резерв. То е евтино, здраво и търпи мръсотия. Имах в списъка и точка „представително облекло“, но Джон написа срещу нея „смокинг“. А аз просто имах предвид нещо, с което човек може да се покаже не само в бензиностанция.