Зъл дух. Луд. От един свят без живот или смърт.
Фигурата избледнява и аз приглушавам паниката… стегни се… не го подтиквай… просто го остави да си потъне… не вярвай в него, нито пък го отричай… но косата бавно се изправя на тила ми… той вика Крис, така ли?… Да?…
6
Часовникът ми показва девет. И вече е прекалено горещо за сън. Вън от спалния чувал слънцето е вече високо в небето. Въздухът наоколо е чист и сух.
Надигам се с подпухнали очи и болки в ставите.
Устата ми вече е изсъхнала и напукана, а лицето и ръцете ми са покрити с ухапвания от комари. Болят ме слънчевите обгаряния от вчерашния предиобед.
Отвъд боровете има изгоряла трева и туфи от пръст и пясък, така ярки, че не може да се гледа в тях. Жегата, тишината, голите хълмове и празното небе дават усещане за безкрайност.
Нито едно облаче в небето. Ще бъде зноен ден.
Излизам от борчетата върху парче гола песъчлива почва сред малко трева и дълго време гледам замечтано…
Решил съм днешната шъто̀куа да започне да изследва света на Федър. Смятах отначало просто да изложа наново някои от идеите му, които имат отношение към техниката и човешките стойности, без да се занимавам с личността му, но мислите и спомените, които ме споходиха снощи, показаха, че не това е начинът. Да го изпусна сега, би означавало да избягам от нещо, от което не бива да се бяга.
В първите сиви проблясъци на утринта онова, което Крис каза за бабата на своя индиански приятел, се върна в съзнанието ми, за да изясни нещо. Тя казала, че призраците се явяват, когато човек не е погребан според правилата. Това е вярно. Той никога не е бил погребван според правилата и именно това е причината за бедата.
По-късно се извръщам и виждам, че Джон е станал и ме гледа с невиждащ поглед. Все още не се е събудил напълно и сега върви безцелно в кръг, за да си проясни съзнанието. Скоро става и Силвия — лявото й око е цялото подуто. Питам я какво се е случило. Казва, че било от ухапванията на комарите. Започвам да събирам нещата и да товаря отново мотоциклета. Джон прави същото.
Когато свършваме, запалваме огъня, докато Силвия отваря пакети е бекон, яйца и хляб за закуска.
Щом храната е приготвена, отивам при Крис и го будя. Не иска да стане. Казвам му пак. Не ще. Сграбчвам дъното на спалния чувал, изтърсвам го здраво като покривка за маса и той изпада, като мига сред боровите иглички. За да разбере какво се е случило, трябва му известно време, през което аз навивам спалния чувал.
Идва на закуска с обиден вид, изяжда един залък, казва, че не е гладен, болял го стомахът. Соча към езерото под нас, така странно по средата на тази полупустиня, но той не проявява никакъв интерес. Повтаря оплакването си. Пускам го покрай ушите си, Силвия и Джон също не му обръщат внимание. Радвам се, че им казах какво е положението при него. Иначе биха могли да се появят сериозни търкания.
Приключваме закуската мълчаливо и аз съм странно спокоен. Може би решението за Федър има нещо общо с това. Но, от друга страна, ние сме на около стотина фута над водохранилището, гледаме над него в простора на Запада. Голи хълмове, ни жива душа, ни звук — има нещо в такива места, което повдига настроението на човек и го кара да си мисли, че нещата вероятно ще се подобрят.
Докато товаря останалите неща върху багажника, забелязвам с изненада, че задната гума е много износена. Вероятно поради скоростта и големия товар и жегата по пътя вчера. Веригата също е провиснала, вадя инструментите да я натегна и простенвам.
— Какво има? — пита Джон.
— Скъсала се е резбата на обтегача.
Отвивам натягащия болт и разглеждам резбата:
— Аз съм виновен — веднъж се опитах да натегна веригата, без да охлабя гайката на главната. Болтът е в ред — показвам му го. — Изглежда, се е повредила женската резба в рамката.
Джон гледа колелото дълго време:
— Смяташ ли, че ще можеш да стигнеш до града?
— О, да, разбира се. Може и така да се кара, докато си жив. Просто това затруднява регулирането на веригата.
Той наблюдава внимателно как отвивам гайката на задната главина, докато леко се разхлаби, удрям я със страничната част на чука, докато веригата се опъне достатъчно, после затягам гайката с всичка сила, за да не се плъзне по-късно оста напред, и поставям отново шплента. За разлика от гайките на шенкелите при автомобила тук гайката не оказва влияние върху хлабината на осовия лагер.