Сега се чувствувам добре. Пристигнахме тук след обяд и се готвехме за голям сън. Добре стана, че спряхме. Бяхме толкова замаяни от изтощение, че нямахме представа колко сме изморени. Когато Джон реши да ни регистрира, дори не можа да си спомни как се казвам. Момичето от рецепцията ни попита наши ли са „тия шосейни авантюристи“ — мотоциклетите ни под прозореца, а ние двамата се смяхме така дълго, че тя започна да се чуди да не би да е казала нещо нередно. А беше просто глупашки смях от преумора. Щяхме да сме повече от щастливи да ги оставим паркирани и за разнообразие да походим.
И къпането. В красиви стари емайлирани вани от чугун, приклекнали на лъвски лапи по средата на мраморен под, които само нас чакат. Водата бе така мека, че сапунът сякаш никога нямаше да може да се измие. След това се разхождахме нагоре-надолу по главните улици и се чувствувахме като семейство…
Толкова пъти съм регулирал клапаните на тази машина, че се е превърнало в ритуал. Вече не е необходимо да мисля кой знае колко, когато го правя. Главно следя за нещо необичайно. Двигателят е придобил някакъв шум като от клапан, но може да е и нещо по-лошо, затова сега го регулирам, за да видя дали ще спре. Регулирането на клапаните трябва да се прави при студен двигател, което ще рече, че където паркираш за през нощта, там и ще го извършиш на следната утрин, поради което съм седнал на студен бордюр в сянката зад един хотел в Майлз сити — щат Монтана. Сега засега въздухът е прохладен на сянка, което е подходящо за работа, и ще си остане такъв за около час, докато слънцето прехвърли клоните на дърветата. Важно е за тези машини да не се регулират на слънце или късно през деня, когато съзнанието е замъглено, защото даже да си го правил стотици пъти, трябва да си нащрек и да внимаващ за всичко.
Не всеки разбира какъв изцяло рационален процес е това — поддържането на мотоциклет. Някои си мислят, че е просто „сръчност“ или пък „афинитет към механизма“. Те са прави, но сръчността е почти изцяло проява на разума и повечето бели идват от онова, което старите радиотехници наричаха „късо между слушалките“, сиреч главата не се използува както трябва. Един мотоциклет работи изцяло в съгласие със законите на разума и изучаването на изкуството да се поддържа мотоциклет е всъщност миниатюрно изследване на изкуството на самата рационалност. Вчера казах, че Федър преследваше призрака на рационалността, което го доведе до безумие, но за да се разбере това, много е важно да се придържаме към земни примери за рационалност, за да не се изгубим сред обобщения, които никой освен него не би могъл да разбере. Разговорът за рационалността може да стане твърде объркващ, ако и нещата, с които борави рационалността, не се включат в темата му.
Сега сме на границата между класическото и романтичното, където, от една страна, виждаме мотоциклета, какъвто изглежда отвън — и това е важен начин на виждане, — и където, от друга, можем да започнем да го виждаме, както го вижда механикът, от гледна точка на скрития смисъл — и това също е важен начин да се разглеждат нещата. Тези инструменти например — този ключ притежава определена романтична красота, но предназначението му си е във всички случаи чисто класическо. Той е създаден, за да изменя скрития смисъл на машината.
Керамичната част на първата свещ е твърде потъмняла. Това класически, както и романтично, е грозно, защото означава, че в цилиндъра влиза твърде много бензин и недостатъчно въздух. Въглеродните молекули от бензина не срещат достатъчно кислород, в който да се съединят, и просто си седят тук, като се трупат върху свещта. Докато влизахме в града вчера, машината прекъсваше малко на празен ход, което е признак за същото.
Просто за да проверя дали само в единия цилиндър сместа е обогатена, проверявам и другия. Положението е еднакво и в двата. Вадя джобно ножче, вземам една клечка, която лежи в канавката и подострям единия й край, за да почистя свещите, като се чудя каква би могла да бъде причината за обогатената смес. Не би могло да има нещо общо с мотовилки или клапани. А карбураторите рядко се разрегулират. Жигльорите на главното дозиращо устройство са с по-голямо сечение, което води до обогатяване на сместа при високи обороти, но свещите бяха много по-чисти отсега със същите жигльори. Загадка. Човек винаги е заобиколен от тях. Но ако се опиташ да разрешиш всичките, никога няма да поправиш машината. В момента няма отговор, затова просто оставям въпроса висящ.
Първият клапан си е съвсем в ред, не е нужно регулиране, затова преминавам към следващия. Все още има доста време, докато слънцето се издигне над ония дървета… Винаги се чувствувам като в църква, когато правя това… Луфтомерът е нещо като икона и аз изпълнявам с него свещен ритуал. Той е част от комплект, наречен „точни измервателни уреди“, което от класическа гледна точка има дълбок смисъл.