Той е объркан от кимването „да“ и отговора „не“ и затова повтаря казаното. Отново идва кимването, значещо „да“, и отговорът „не“. Това е краят на фрагмента, но както и за стената, той често мисли за него.
Последният фрагмент от тази част на света е свързан с помещение във военен транспортен кораб. На път за дома. Помещението е празно и неизползувано. Той е сам върху койка, направена от брезент, пристегнат към стоманена рамка, като батут. Има пет такива в редица, редица след редица, изпълнили докрай празното войнишко помещение.
Това е най-предното помещение на кораба и брезентът на съседните койки се надига и отпуска заедно с усещането, че и вътрешностите му се надигат и спущат. Той размишлява върху тия неща и върху глухия бумтеж по стоманената обшивка, навсякъде около него и разбира, че освен тия знаци нищо друго не говори, че цялото това помещение мощно се надига високо във въздуха и после се хвърля надолу отново и отново. Чуди се дали това е, което го затруднява да събере мислите си върху поставената пред него книга, но разбира, че не — просто книгата си е трудна. Това е съчинение по източна философия и е най-трудната книга, която някога е чел. Радва се, че е сам и умира от скука в това празно войнишко помещение, иначе никога не би могъл да я прочете.
Книгата твърди, че съществува теоретична съставка при човешкото съществуване, която е преди всичко западна (това отговаряше на лабораторното минало на Федър), и естетическа съставка на човешкото съществуване, която се наблюдава по-ясно в Изтока (и това отговаряше на „корейското минало“ на Федър), и че тези съставки никога, изглежда, няма да се обединят. Тези термини — „теоретична“ и „естетическа“ — отговарят на онова, което Федър по-късно нарича класически и романтичен модел на действителността и вероятно са оформили тези разделение в съзнанието му до степен, по-голяма, отколкото той предполага. Разликата е в това, че класическата действителност е преди всичко теоретична, но си има и своята естетика. Романтичната действителност е преди всичко естетическа, но си има и своята теория. Разцеплението между теоретичното и естетическото произтича между съставки на единен свят. Разцеплението между класическото и романтичното произтича между два отделни свята, философската книга, която се нарича „Среща на Изтока и Запада“, от Ф.С.Ч. Нортръп предлага да се изучи по-добре „недиференцираното естетическо единство“, от което възниква теоретичното.
Федър не разбра това, но след като пристигна в Сиатъл и се демобилизира от армията, той престоя в хотелската си стая цели две седмици, като ядеше огромни вашингтонски ябълки и мислеше, и пак ядеше ябълки, и пак мислеше, и после в резултат на всички тия фрагменти и мислене се върна в университета да учи философия. Страничният му дрейф бе приключил. Сега активно се стремеше към нещо.
Внезапен насрещен порив на вятъра пристига, напоен със силен мирис на бор, последван от втори, трети, и когато наближаваме Ред лодж, аз треперя.
При Ред лодж пътят почти достига полите на планината. Тъмната застрашителна маса се извисява дори над покривите на сградите от двете страни на главната улица. Паркираме мотоциклетите и вадим топли дрехи от багажа. Минаваме покрай скиорски магазини и влизаме в един ресторант, където виждаме по стените огромни фотографии на пътя, който ще поемем. Нагоре и надолу, по един от най-високите павирани пътища в света. Изпитвам известно безпокойство от това — знам, че е ирационално, и се мъча да се отърся от него като говоря за пътя с другите. Да паднем — няма начин. Няма опасност за мотоциклета. Просто витаещ спомен за места, където човек може да хвърли камък и той пада от височина хиляди стъпки, а това като че някак се отнася и до мотоциклета и мотоциклетиста.
Когато си изпиваме кафето, обличаме дебелите дрехи, опаковаме пак товара и скоро вече сме стигнали до първия от многото почти обратни завои през планината.
Асфалтовата настилка на пътя е много по-широка и безопасна от представата, запазила се в съзнанието ми. С мотоциклет човек има колкото си иска допълнително пространство. Джон и Силвия вземат острия завой отпред и се връщат над нас; срещат ни и се усмихват. Скоро и ние правим завоя и виждаме гърбовете им отново. После друг завой зад тях и пак ги срещаме засмени. Толкова е трудно, когато си го представяш предварително, и така лесно, когато го правиш.
Говорех за страничния дрейф на Федър, който завърши с влизане във факултета по философия. Той погледна на философията като на най-висш етап в цялата йерархия на познанието. Сред философите това схващане е тъй широко разпространено, че е почти банално, но за него то бе откровение. Откри, че науката, която някога бе смятал за цял свят от знание, е само един клон от философията, която е много по-обширна и много по-обща. Въпросите, които бе задавал за безкрайните хипотези, не са представлявали интерес за науката, защото не са били научни въпроси. Науката не може да изследва научния метод, без да се натъкне на основен проблем, който ликвидира валидността на получените отговори. Въпросите, които бе задавал, са били на по-високо равнище от онова, до което стига науката. И така, Федър откри във философията естествено продължение на въпроса, който поначало го бе довел до науката. Какво означава всичко това? Какво е предназначението на всичко това?