И ето сега имаме истинска интелектуална безизходица. Разумът ни, от който се очаква да прави нещата по-понятни, като че ги прави по-непонятни, а когато разумът по такъв начин тръгне срещу собственото си предназначение, нещо трябва да се промени в самата негова структура.
Кант идва на помощ. Той казва, че обстоятелството, че няма начин непосредствено да се възприеме „мотоциклет“ отделно от цветовете и формите, които ни предава, изобщо не е доказателство, че тук няма мотоциклет. В съзнанието си имаме един априорен мотоциклет, който съществува без прекъсване във времето и пространството и е способен да променя вида си, докато движим глава, и затова получаваните сетивни данни не са в противоречие с него.
Мотоциклет на Хюм, такъв, дето няма никакъв смисъл, бихме имали, ако споменатият по-горе наш хипотетичен пациент, прикован на легло, онзи, който изобщо няма сетива, внезапно, само за секунда получи сетивните данни за мотоциклет и после отново му бъдат отнети сетивата. При този случай, струва ми се, че в съзнанието му би се появил мотоциклетът на Хюм, който не му дава никакви данни за такова понятие като причинната връзка.
Но, както казва Кант, ние не сме този човек. Ние имаме в съзнанието си един много верен априорен образ на мотоциклет, в чието съществуване нямаме причини да се съмняваме, чиято истинност може да бъде проверена по всяко време.
Този априорен мотоциклет е бил изграден в съзнанието ни в течение на много години въз основа на огромно количество сетивни данни и непрекъснато се изменя заедно с постъпването на нови сетивни данни. Някои от промените в този конкретен мотоциклет, който карам, са много бързи и преходни, като например разположението му спрямо пътя. Него аз непрекъснато възприемам и коригирам, докато вземаме тези извивки и завои по пътя. Щом информацията загуби стойност, аз я забравям, защото идва друга, която трябва да бъде приета. Други промени в този априорен мотоциклет са по-бавни: изчерпване на бензина в резервоара. Износване на каучука по гумата. Разхлабване на болтове и гайки. Промяна на луфта между дисковете и барабана на спирачките. Други страни на мотоциклета се променят толкова бавно, че изглеждат неизменни — боята, лагерите на главините, жилата — и все пак те също се променят непрестанно. Накрая, ако размислим от гледна точка на наистина големи периоди от време, дори рамата се изменя леко от друсането по пътя, от температурните разлики и силите на умората, характерни за всички метали.
Голяма машина е този априорен мотоциклет. Ако престанете да мислите за него достатъчно дълго време, ще разберете, че той е главното нещо. Сетивните данни го потвърждават, но сетивните данни не са той. Мотоциклетът, за който по априорен начин вярвам, че е извън мен, е като парите, които вярвам, че имам в банката. Ако ида в банката и помоля да видя моите пари, биха ме погледнали малко особено. Те нямат „мои пари“ в някое малко чекмедженце, което могат да издърпат, за да ми ги покажат. „Моите пари“ не са нищо друго освен някоя разположена от изток на запад или от юг на север магнитна аномалия, причинена от железен окис, запечатана върху лентова ролка в сейфа на някой компютър. Но аз съм доволен от това положение, защото вярвам, че ако имам нужда от нещата, които с тия пари мога да си позволя, банката ще осигури средствата чрез нейната безкасова система за плащания. По същия начин, макар сетивните ми данни никога да не са предоставяли нещо, което би могло да бъде наречено „материя“, аз съм доволен, че у тях съществува способност да постигат нещата, които се очаква от материята да постига, и че сетивните данни ще продължават да съответствуват на априорния мотоциклет в съзнанието ми. За удобство казвам, че имам пари в банката, и за удобство казвам, че мотоциклетът, който яздя, е съставен от вещества. Основната част от „Критика на чистия разум“ на Кант се занимава с това, как се натрупва това априорно знание и как се използува.
Кант нарекъл своя тезис, че априорните ни знания са независими от сетивните данни и екранират видяното, „Коперникова революция“. Така той насочва вниманието ни към твърдението на Коперник, че Земята се върти около Слънцето. Нищо не се променя в резултат на тази революция и все се пак променя всичко. Или, да го кажем е терминологията на Кант, обективният свят, даващ сетивната ни информация, не се е променил, но априорната ни представа за него е била обърната наопаки. Ефектът е всеобхващащ. Именно възприемането на Коперниковата революция разграничава съвременния човек от средновековните му предци.