Онова, което Коперник е направил, било да вземе съществуващата априорна концепция за света — представата, че е плосък и неподвижен в пространството — и да издигне алтернативна априорна концепция — че е сферичен и се върти около Слънцето. Той доказал, че и двете априорни концепции отговарят на съществуващите сетивни данни.
Кант разбрал, че е направил същото в областта на метафизиката. Ако приемем, че априорните концепции в главите ни са независими от онова, което виждаме, и всъщност екранират това, което виждаме, това означава, че вземаме старата Аристотелова концепция за човека на науката като пасивен наблюдател, „табула раза“, и обръщаме тази концепция изцяло наопаки. Кант и милионите му последователи са поддържали, че в резултат на тази инверсия получаваме много по-задоволително обяснение за това как опознаваме нещата.
Впуснах се в този пример малко по-подробно донякъде за да покажа отблизо част от височините, но повече, за да подготвя читателя за онова, което Федър извърши по-късно. Той също направи Коперникова инверсия и в резултат стигна до извода за отделните светове на класическия и романтичния подход. И ми се струва, че в резултат на това също е възможно да се стигне до много по-задоволително разбиране на света.
Метафизиката на Кант въодушевила отначало Федър, но по-късно му доскучала и той не знае точно защо. Мислел по този въпрос и решил, че може би защото е бил в Изтока. Бе имал усещането за бягство от затвор на интелекта, а сега това било отново същият затвор. Четял естетиката на Кант с разочарование и после с раздразнение. Идеите, изложени във връзка с „красивото“, сами по себе си били грозни за него и грозотата била така дълбока и всепроникваща, че не знаел откъде да я атакува или да я заобиколи. Тя изглеждала втъкана в цялата постройка на Кантовия свят така здраво, че нямало как да се избегне. Не била просто грозота на XVIII век или „техническа“ грозота. Всички философи, които четял, показвали същото. Целият университет, който посещавал, миришел на същата грозота. Тя била навсякъде — в класните стаи, в учебниците. Имало я и в него и той не знаел как и защо. Самият разум бил грозен и самото освобождение изглеждало невъзможно.
12
В Кук сити Джон и Силвия — като ги гледам и слушам — са тъй щастливи, както не съм ги виждал от години; нахвърляме се върху топлите сандвичи с месо. Радвам се на повишеното им настроение, причина за което е височината; но не говоря много, просто си ям. През панорамната витрина се виждат високи борове. Под тях минават много коли, отправени към парка. Сега сме доста по-ниско от връхната граница на гористия пояс. По-топло е, но облаците лазят ниско, готови да се излеят в дъжд.
Вероятно ако бях романист вместо оратор от шъто̀куа, щях да опитам да „развия образите“ на Джон, Силвия и Крис чрез наситени с действие епизоди, които биха също така разкрили „скрития смисъл“ на дзен, може би и на „изкуството“, а може би дори и на „поддържането на мотоциклет“. Щеше да бъде чудесен роман, само че, кой знае защо, не се чувствам много подходящ за такава работа. Те са приятели, а не образи и, както веднъж Силвия сама каза: „Не обичам да бъда обект!“ Така че премълчавам много от нещата, които знаем един за друг. Не че в тях няма нещо лошо, просто нямат отношение към нашите шъто̀куа. Така трябва да бъде между приятели.
В същото време мисля, че от тези шъто̀куа се разбира защо изглеждам като че ли сдържан и отдалечен от тях. От време на време те задават въпроси, сякаш очакват да отговоря за какво по дяволите непрекъснато мисля, но ако взема да дрънкам какво всъщност ми се върти в главата, да речем, априорната презумпция за приемствеността на мотоциклета от секунда в секунда и сторя това без полза за цялостното построение на шъто̀куа, те само ще се разтревожат и ще се чудят какво не е наред. Аз наистина се интересувам от тази приемственост и от начина, по който говорим и мислим за нея, и затова имам склонност да се откъсвам от обикновената обедна обстановка, а това ме прави да изглеждам усамотен. Ето ти проблем.
Това е проблем на нашето време. Обсегът на човешките знания днес е така обширен, че всички сме специалисти и разстоянието между специалностите е станало толкова голямо, че ако някой иска свободно да се движи между тях, почти трябва да надмогне близостта с хората около себе си. Умението да се води обеден разговор също е специалност.