— Здравей, миличък — каза тя. — Тежък ден ли имаше? Виждам, че е било така. — Понякога можеше да бъде невероятно мила, внимателна и състрадателна. Харесваше ми това, че и в двете посоки бе еднакво убедителна, а аз никога не бях способен да предвидя коя от тях ме очаква.
Докато седяхме заедно на дивана в гостната, моята осемдесет и една годишна баба държеше ръката ми в своите. Разказах й онова, което бях научил до този момент. Тя леко трепереше и това също бе твърде необичайно за нея. Не е слаб човек, в никакъв случай. Рядко дава израз на страха си пред когото и да било, дори пред мен. С напредването на възрастта мама Нана изобщо не губеше от себе си — дори напротив — ставаше все по-изобретателна и съсредоточена.
— Толкова ми е зле заради това убийство в училището „Соджърнър Трут“ — каза тя и сведе глава.
— Зная. Цял ден мисля само за това. Правя всичко, което е по силите ми.
— Знаеш ли достатъчно за Соджърнър, Алекс?
— Помня, че е била изявена аболиционистка, бивша робиня.
— Соджърнър Трут трябва да се споменава наред със Сюзан Антъни и Елизабет Кейди Стантън, Алекс. Тя не можела да чете и за да просвещава другите, научила наизуст почти цялата Библия. Допринесла да се сложи край на расовото разделение на транспортната система тук във Вашингтон. И сега това отвратително деяние е извършено точно в училището, което носи нейното име. Хвани го, Алекс! — прошепна внезапно Нана с едва доловим глас. — Моля те, пипни този ужасен човек! Дори не мога да произнеса прякора му — този Чъки. Той наистина съществува, Алекс. Не е някое измислено страшилище.
С положителност щях да опитам всичко, което ми беше по силите. Случаят с убийството бе поверен на мен. Впусках се да преследвам химерата с всички сили.
Мисълта ми вече работеше на режим свръхнатоварване. Насилник на деца? Момчета и момичета? И сега детеубиец? Клъцни-го-Чъки? Съществува ли наистина, или е болна фантазия на уплашени деца? Химера ли е? Беше ли убил Шанел Грийн?
Малко след като Нана си легна, изпитах нужда да подрънкам на пиано. Изсвирих „Джазовото гадже“ и „Мъжът, когото обичам“, но очевидно тази вечер не това ми беше необходимо.
Точно преди да заспя, си спомних нещо. В Джорджтаун бе убит сенатор Даниел Фицпатрик. Ама че ден!
7.
Джак и Джил.
Сам и Сара.
Които и да бяха в действителност, двамата лежаха по корем върху сполучлив изкуствен персийски килим в малката гостна на нейния апартамент за временно ползване. Мястото внушаваше сигурност. Огънят в камината искреше и пукаше. Горяха ароматни цепеници от ябълково дърво. Играеха на една дъска на килима, застлан върху покрит с паркет под. Това бе специална игра. Уникална във всяко отношение. Наричаха я „игра на живот и смърт“. И беше точно такава.
— Чувствам се като проклето юпи3 с либерални убеждения от Джорджтаунския университет — каза Сам Харисън и се усмихна на невероятния образ, който думите извикаха в съзнанието му.
— Ей, аз май се доближавам до този етикет — обади се Сара Роузън с недоволна гримаса. Шегуваше се. Те двамата със Сам изобщо не бяха юпита. Особено Сам.
В кухнята се печеше пиле и изпълваше въздуха със сладкия си аромат. А те продължаваха своята салонна игра на килима във всекидневната.
Само че тя изобщо не приличаше на „Монопол“ или „Риск“.
Всъщност двамата играеха, за да изберат следващата си жертва. Един след друг спокойно търкаляха зара, а после местеха пул около четириъгълник от фотографии.
Играта бе твърде важна за Джак и Джил. Това бе игра на случайността. Благодарение на нея нито полицията, нито ФБР бяха в състояние да предугадят техните действия или да отгатнат техния мотив.
Ако изобщо имаше такъв. Естествено, че имаше.
Сам отново хвърли зара. После придвижи пула. Сара го наблюдаваше на фона на топлия пламък, искрящ в камината. Очите й леко блестяха. Тя си спомняше първата им среща, запознанството. Началото на всичко, което се случваше сега.
Ето как бе започнала тази сложна, прекрасна и много тайнствена игра. Бяха се уговорили да се срещнат в кафето на една книжарница в центъра на Вашингтон. Сара пристигна първа, сърцето й бе заседнало в гърлото. Всичко, свързано с тази среща, беше безумно, може би опасно безумно и безумно неустоимо за нея. Тя не бе в състояние да пропусне този шанс, тази възможност и особено тази кауза. Каузата за нея означаваше всичко.
3
С този изкован от медиите термин (съкращение от първите букви на young urban professional или буквално млад градски професионалист) наричат през 80-те години образованите млади хора с високодоходни професии (адвокати, брокери, банкови служители и др.), които до голяма степен определят модния начин на живот в големите градове. — Б.пр.