— Наранихте ме! — разкрещя се той към мен и към нюйоркското ченге. — Ударихте ми главата!
Побъркан?
Имитатор?
Отклоняване на вниманието?
89.
Кевин Хокинс без никакви затруднения бе заел предна позиция в шумната претъпкана аудитория.
Хокинс сега бе висока брюнетка, облечена в тъмносин костюм от сако и панталони. Не изглеждаше като първа красавица, трябваше да признае, но тъкмо поради това имаше много по-малка вероятност да привлече нечие внимание.
Освен това притежаваше напълно автентична лична карта от федералното бюро за разследване. Според нея той бе Линда Коул, специален агент от Ню Йорк. Фотожурналистът седеше на мястото на Линда Коул на шестия ред и спокойно наблюдаваше тълпата.
Щрак.
Щрак.
Направи мислено няколко снимки, една след друга, предимно на конкуренцията си. ФБР, Тайната служба, Нюйоркската полиция. Всъщност той не смяташе, че има действителна конкуренция.
Камикадзе. Кой можеше да го спре? Никой. Може би само Господ. А може би и Господ беше безсилен.
И все пак бе впечатлен от числеността на опозицията. Тази сутрин правеха сериозни опити да провалят Джак и Джил. И кой знае? Може би щяха да успеят с численото си превъзходство и огнева мощ. И по-странни неща се бяха случвали.
Хокинс просто не вярваше, че това е възможно. Последният им реален шанс бе преди той да се вмъкне в сградата, не и сега. Фотожурналистът срещу ФБР, Тайната служба, Щатските шерифи и нюйоркската полиция. Струваше му се достатъчно разумно. Играта изглеждаше съвсем честна.
Усилените им приготовления му изглеждаха като пародия. Той чакаше да се появи мишената.
От високоговорителите се разнесе химнът и Хокинс започна да ръкопляска заедно с останалите. Беше патриот в края на краищата. Вероятно никой нямаше да повярва на това след днешния ден, но той знаеше, че е истина.
Кевин Хокинс бе един от последните истински патриоти.
90.
В гърдите ми бушуваше огън. Придвижвах се бързо през тълпата, търсех Кевин Хокинс навсякъде.
Всеки нерв в тялото ми бе изопнат и гореше. Дясната ми ръка бе върху твърдата дръжка на моя глок. В огромната шумна тълпа пистолетът изглеждаше някак незначителен.
Бях успял да стигна до втория ред, точно от дясната страна на подиума, който бе висок около метър и половина. Светлината в залата като че ли започна да намалява. Но може би това се случваше само в собствената ми глава. Светлината в душата ми?
Президентът тъкмо се качваше по сивите метални стълби. Той стисна ръката на някакъв сподвижник. Потупа друг по рамото. Изглежда бе изтикал от съзнанието си мисълта за грозящата го опасност.
Сали Бърнс изкачи стълбите преди съпруга си. Виждах ясно чертите й. Потисках мисълта, че вероятно същото се отнася и за Джак и Джил. Агентите на Тайната служба сякаш бяха заели цялото пространство около сцената.
Бях там, когато най-сетне се случи. Бях толкова близо до президента Бърнс. Джак и Джил удариха с неподозирана сила.
Избухна бомба. Невероятен по сила гръм се разнесе близо до сцената, може би дори върху самата сцена. Експлозията бе съвсем неочаквана за телохранителите, които заобикаляха президента. Избухна вътре в защитения периметър.
Бомба вместо изстрели! Въпреки че сутринта залата бе щателно претърсена за взривни устройства. Втурнах се напред, но не преставах да разсъждавам. Забелязах, че ръката ми кърви. Вероятно от по-ранната схватка със смахнатия, но не беше изключено и да е от бомбата.
Последва поредица от действия, при това възможно най-лошата, и то с удивителна скорост. Навсякъде в тълпата започнаха да изскачат пистолети и пушки за контрол над безредиците. Изглежда никой не беше наясно къде и как бе избухнала бомбата, нито какъв е точният размер на предизвиканите щети.
Всички от сцената и първите двайсет реда се хвърлиха на пода.
Гъст черен дим се стелеше на талази и пълзеше към тавана, стъкления покрив и подпорните стоманени греди.
Въздухът беше наситен с миризма на горяща човешка коса. Отвсякъде се носеха писъци. Не можех да преценя колко са ранените. Вече не виждах и президента.
Бомбата се бе взривила близо до сцената. Твърде близо до мястото, където бе стоял президентът Бърнс, където се бе ръкувал и разменял дружелюбни реплики само преди броени секунди. Ушите ми продължаваха да бучат.