Пробивах си път към сцената като обезумял. Нямаше начин да разбера колко са ранените или дори убитите от взрива. Все още не можех да определя местоположението на президента и госпожа Бърнс заради дима и телата, които неистово се блъскаха пред мен. Телевизионни оператори се опитваха да се доберат до сцената на бедствието.
Накрая забелязах група агенти от Тайната служба, сключили здрав обръч около президента. Вдигнаха го на крака. Томас Бърнс бе жив. Агентите го поведоха навън от застрашената зона. Служеха като жив щит за президента, който, изглежда, не беше ранен.
Извадих глока си, насочих го към тавана за по-сигурно и изкрещях: „Полиция!“
Същото сториха още няколко агенти от Тайната служба и инспектори от нюйоркската полиция. Представяхме се един пред друг. Опитвахме се да не бъдем застреляни и да не застреляме никого в ужасяващата суматоха. Няколко души в тълпата крещяха истерично.
Продължавах да си проправям път към югозападния страничен изход на залата, който бяха използвали от Тайната служба, за да въведат президента в залата. Аварийният маршрут за изтегляне бе предварително уточнен.
От другата страна на светещия в червено знак „изход“ следваше дълъг бетонен тунел, който водеше към паркинга за специални гости, разположен в частта на сградата откъм реката. Навсякъде чакаха бронирани коли. Един глас в съзнанието ми крещеше, призоваваше за внимание, докато се придвижвах напред. Джак и Джил винаги са били с един ход пред нас. Те не го улучиха! Защо не го улучиха? Те не правят грешки.
Бях на по-малко от единайсет метра от президента и охранителите му от Тайната служба, когато внезапно ми проблесна, когато най-накрая проумях онова, което бе убягнало на всички останали.
— Променете маршрута! — изкрещях с пълен глас. — Променете аварийния маршрут за изтегляне!
91.
Никой не чу вика ми. В суматохата аз самия едва долових думите си. Имаше прекалено много шум и объркване във вътрешността на Медисън Скуеър Гардън. Все пак продължих напред, следвайки пряко сили фалангата, която изглеждаше като меле на финален мач от моята стратегическа позиция.
— Променете аварийния маршрут за изтегляне! Променете аварийния маршрут! — продължавах да крещя аз.
Накрая стигнахме до боядисания в бяло бетонен тунел. Всеки звук отекваше странно в стените. Бях зад последния агент от Тайната служба.
— Не продължавайте по този път! Спрете президента! — не преставах да крещя без полза.
Тунелът бе препълнен със закъснели специални гости и дори още телохранители. Напредвахме срещу големия прилив, идващ отвън.
Вече бе твърде късно за смяна на маршрута. Пробивах си път през тълпата, като се приближавах все повече и повече към президента и госпожа Бърнс. Отчаяно търсех в навалицата лицето на Кевин Хокинс. Все още имаше шанс да го спрем.
На всяко лице, което поглеждах, бе изписан шок. Очите, които виждах пред себе си, бяха разширени от страх и се взираха изпитателно в моето лице. Внезапно в средата на тунела се разнесоха няколко гърмежа. Изстрели!
Пет изстрела попаднаха в стегнатата фаланга от хора около президента. Някой бе проникнал в защитния периметър. Тялото ми се сгърчи, сякаш бяха улучили самия мен.
Пет изстрела. Три бързи, после още два.
Не можех да видя какво се бе случило отпред, но неочаквано в ушите ми отекна най-ужасният звук. Пронизителен скръбен писък, вопъл на умряло.
Писъкът идваше от мястото, където за последен път бях зърнал бегло президента Бърнс, където само преди броени секунди бяха попаднали куршумите. Започнах да се блъскам в тълпата с цяло тяло, с цялата си тежест, мъчейки се да се добера до епицентъра на това безумие.
Чувствах се така, сякаш се опитвах да изплувам, да се изтръгна от хватката на плаващи пясъци, да се освободя. Беше почти невъзможно да вървя, да се бутам, да си проправям път.
Пет изстрела. Какво се бе случило там отпред?
В този миг разбрах. В един миг видях всичко.
Устата ми бе пресъхнала. Очите ми сълзяха. Тунелът изведнъж бе станал неестествено тих. Президентът Бърнс лежеше на сивия циментов под. Обилна кръв се стичаше на вади и все повече се просмукваше в бялата му риза. Дясната страна на лицето му бе обляна в яркочервена кръв, а може би раната бе високо на шията му. От мястото си не можех да преценя точно.
Изстрели. В стил екзекуция. Професионален удар.