До първата им среща тя нямаше представа как изглежда Сам Харисън и бе изненадана и доволна, когато той седна на нейната маса. Той я развълнува. Забеляза го, когато се бе насочил към кафето, проследи го, докато си поръча еспресо и кифла. И въпреки това не можеше да си представи, че този замечтан, вглъбен в себе си мъж на бара ще се окаже Харисън.
Значи това бе Воинът. Той бе потенциалният й партньор. Изглеждаше толкова на място там в книжарницата. Всъщност той би паснал на всякакво обкръжение. Не приличаше на убиец, но същото можеше да се каже и за нея. „Прилича малко на пилот — помисли си Сара, докато го измерваше с поглед. — Може би на военен? На преуспяващ вашингтонски адвокат?“ Беше висок над метър и осемдесет, елегантен и в отлична форма. Имаше енергично, открито лице. И притежаваше най-ясните сини очи. Изглеждаше чувствителен и мил. Твърде различен от онова, което бе очаквала. Хареса го незабавно. Почувства, че са единодушни по отношение на важните неща в живота, че споделят един и същ мироглед.
— Гледаш ме така, сякаш си очаквала да видиш злодей, и сега си изненадана, че си се излъгала — каза той, когато седна срещу нея. — Аз не съм лош, Сара. Впрочем можеш да ми казваш Сам. Всъщност съм един много добър човек.
Не, Сам беше много повече. Той беше удивителен — изключително интелигентен, силен, винаги се съобразяваше с нейните чувства и бе отдаден на каузата им. Сара Роузън бе влюбена в него само седмица след запознанството им. Знаеше, че не бива, и въпреки това не устоя. И ето, сега те двамата водеха този тайнствен живот.
Играеха играта на живот и смърт, докато пилето бавно се печеше на грил. Седяха пред създаващия уют огън. С мисълта да се любят — поне тя. Копнееше да бъде със Сам, с Джак, през цялото време. Обожаваше да го чувства в себе си.
— Този път трябва да се получи — каза Сам и й подаде зара. — Твой ред е. По шест хвърляния за всеки. Честта се пада на теб, Сара.
— Значи отново, така ли?
— Да, отново.
Сърцето на Сара заблъска в гърдите й. Чувстваше го — бам, бам — под блузата си. В съзнанието й проблесна парализиращата мисъл, че това хвърляне на зара е като самото убийство. Чувстваше се така, сякаш натиска спусъка.
Кой беше следващият, който щеше да умре? Всичко зависеше от ръката й, нали? Кой да бъде?
Тя стисна силно трите зара. После ги разклати и ги хвърли. Наблюдаваше ги как се поклащат и търкалят напред, после как спират внезапно, сякаш някой бе дръпнал невидима нишка. Бързо събра числата — девет.
Сара взе маркера и отбеляза девет места, девет снимки.
Сведе поглед към лицето на следващата мишена, на следващата знаменитост, която щеше да умре.
Следващата жертва щеше да бъде една много известна дама. Вашингтон щеше да бъде скандализиран за втори път.
8.
Двамата със Сампсън навлязохме в обгърнатия с мъгла Гарфийлд Парк, който граничи с река Анакостия и магистрала Айзенхауер. Не бяхме излезли за ранен сутрешен крос — бързахме за мястото, където Шанел Грийн наистина е била убита, където неизвестен злодей бе пръснал черепа й.
Няколко униформени, един капитан и още един инспектор вече бяха на мястото на извършеното престъпление. Наоколо се размотаваха десетина зяпачи. Кучета търсачи, специално докарани за целта, бяха открили мястото, където убиецът най-брутално бе отнел живота на малкото момиченце. Почти виждах и училището.
— Мислиш, че оттук е отнесъл тялото в училищния двор? — попита Сампсън. По тона му личеше, че не го вярва. Нито пък аз. Тогава как телцето на детето се бе озовало в двора на училището?
На метър-два над гъсталака, където се бе разиграла трагедията, се носеше яркочервен балон.
— Този балон да не е означителят? — попита Сампсън.
— Не знам — измърморих аз, докато отмахвах гъстите зелени клонаци и си проправях път към скривалището. Мирисът на борове беше много силен, дори в студения въздух. Напомняше ми, че Коледа приближаваше.
Чувствах присъствието на убиеца сред клоните на дърветата. Предизвикваше ме. Усещах и присъствието на Шанел, която сякаш се опитваше да ми каже нещо. Исках за миг-два да остана сам.
Убийството бе извършено на малка полянка между дърветата. На земята имаше изсъхнала кръв, бе пръснала дори върху някои клони. Примамил я е тук. Как го е направил? Тя е била подозрителна или уплашена, освен ако не го е познавала от квартала. Осени ме внезапно. Балонът! Беше само предположение, но ми изглеждаше правдоподобно. Червеният балон може да е бил примамката, стръвта на убиеца за малкото момиченце.