Вътре в една биография на Наполеон и Джозефин Сара Роузън бе написала: „Н. е смятал високата интелигентност у жените за аномалия. Галел гърдите на Дж. пред хора. Помияр. Но Дж. си е получила заслуженото. Тъпанарка“.
Джил поетесата. Джил страстната читателка. Загадъчната, нереалната, жената тайна. Убийцата.
В кабинета имаше няколко видеокасети с филми и аз започнах да отварям кутиите една по една.
Колекцията на Сара Роузън включваше популярни любовни истории и трилъри. „Принцът на приливите“, „Кръстникът“, „Отнесени от вихъра“, „Офицер и джентълмен“.
Изглежда бе харесвала и по-стари филми: Реймънд Чандлър, Джеймс Кейн, Хичкок.
Отварях касетите една по една, ред подир ред, до последната кутия. Помислих си, че е важно, особено при човек на реда, какъвто явно беше Сара. Ако Сампсън беше наоколо, нямаше да стигнем доникъде. Веднага щеше да ми обясни, че съм по-откачен и от Джак и Джил.
Отворих една касета с филма на Хичкок „Печална слава“. Лично аз не си спомнях да съм го гледал, но на рекламната снимка в главната роля бе един от любимите актьори на Хичкок.
Вътре в кутията намерих касета без отличителни знаци.
Не ми изглеждаше на филм. Заинтригуван, побързах да я пусна на видеото. До този момент това бе четвъртата или петата неозначена касета.
Филмът не беше „Печална слава“. Осъзнах, че гледам заснето убийството на сенатор Даниел Фицпатрик. Това очевидно бе пълната версия, която продължи доста повече от филма, изпратен в CNN.
Допълнителният метраж бе дори по-обезпокоителен и нагледен от онова, което бе пуснато по телевизионната новинарска мрежа. Страхът в гласа на сенатор Фицпатрик бе ужасен за слушане. Той умоляваше убийците да го пощадят, после започна да плаче, да ридае високо. Тази част бе внимателно съкратена от лентата за CNN. Беше твърде въздействащо. Беше невероятно брутално. Представяше Джак и Джил във възможно най-лошата светлина. Никаква жалост, никаква страст, нито капка човечност.
Натиснах копчето за пауза. Джакпот! Следващият кадър във филма почваше от сенатор Фицпатрик, после камерата правеше широка дъга, може би по-широка от възнамеряваната.
На лентата се появи Джак, който отправяше втория изстрел. Убиецът не беше Кевин Хокинс!
Внезапно се запитах дали Джил бе оставила касетата тук, за да може някой да я открие. Беше ли подозирала тя, че ще бъде предадена? Беше ли това възмездието на Джил? Помислих си, че не е изключено: Джил бе прецакала Джак направо от ада.
Аз внимателно огледах замръзналата рамка, която разкриваше истинския Джак. Имаше къса, пясъчноруса коса. Беше хубав мъж към четирийсетте. Докато дърпаше спусъка, на лицето му не бе изписана никаква емоция.
— Джак — прошепнах аз. — Падна ли ми най-сетне!
106.
ФБР, Тайната служба и вашингтонската полиция бяха обединили усилията си и работеха в тясно сътрудничество върху мащабна и изключително важна операция по залавянето на един човек. Те всички държаха на собствено участие в нея. Ставаше въпрос за убийство от най-висок ранг: бе убит президентът. Извършителят продължаваше да бъде някъде на свобода. Джак все още беше жив. Поне се надявах да е така.
Рано сутринта на 20 декември аз го наблюдавах през един бинокъл. Не можех да откъсна поглед от убиеца и интелектуалния подбудител.
Исках да го унищожа. Исках го за себе си. Въпреки това трябваше да чакаме. Това бе акция на Джей Грейър. Това бе неговият ден, неговото шоу, неговият план на действие.
Джак тъкмо излизаше от една триетажна къща в колониален стил. Той се отправи към един яркочервен форд, паркиран на кръговата алея. Ние вече знаехме кой е той, къде живее, почти всичко за него. Сега Джак и Джил ни бяха станали доста по-разбираеми. Очите ни се бяха отворили широко, много широко.
— Ето го Джак. Ето го нашето момче — каза Джей Грейър до мен.
— Не прилича на убиец, нали? — попитах аз. — Но си е свършил работата. Той го е направил. Той е екзекуторът на всички тези хора, включително и на Джил.
Джак вървеше с две малки деца — момче и момиче. Много хубави хлапета. Знаех, че се казват Аликс и Арти. Заедно с тях на разходка с колата отиваха двете семейни кучета: десетгодишен черен ретривър и малко игриво коли.
Децата на Джак.
Кучетата на Джак.
Хубавата къща на Джак в предградията.
Джак и Джил на хълма се качиха — да убият президента. А после Джак уби своята партньорка и любовница Джил. Екзекутира Сара Роузън най-хладнокръвно. Смяташе, че се е измъкнал след убийствата невредим и е извън всякакво подозрение. Планът му бе почти съвършен. Но сега Джак бе в полезрението ни.