Джей Грейър натисна звънеца. Джак и Джил на хълма се качиха. Но Джак и Джил бяха започнали от тук. Именно от тази къща. Вратата отвори жена, облечена в червен кариран халат.
За коледните празници вратата бе окичена с венец от лозови листа, един от онези особените, за украшение, които изглеждат като Исусовия трънен венец. Около него бе завързана голяма червена панделка.
„Ето я и Джил“ — помислих си аз.
Най-накрая — истинската Джил.
109.
— Алекс, Джей! Боже мой, какво е това? Какво се е случило? Само не ми казвайте, че просто сте били наблизо.
Джийн Стърлинг стоеше на прага на къщата си. Зърнах лакирано дъбово стълбище, проблясващо зад гърба й. През сгъваеми врати, също от полиран дъб, се виждаше строга трапезария. В антрето, до един шкаф и двуметрово стоящо огледало, имаше куп празнично опаковани коледни подаръци. Къщата на Джил. Главният инспектор на ЦРУ. „Чистата“ Джийн.
— Какво се е случило? Току-що направих кафе. Моля, заповядайте.
Тя звучеше така, сякаш ние двамата с Джей Грейър бяхме съседи от същата улица. Гости, значи? Устните й се разтегнаха в усмивка, която издадените й предни зъби превърнаха в гримаса.
Какво се е случило? Току-що направих прясно кафе. Хайде да си побъбрим.
— Кафе звучи добре — каза Джей.
Влязохме в къщата, която тя делеше с трите си деца и съпруга си. С Джак.
Отбелязвах детайлите — всичко изглеждаше важно, беше натоварено с информация, представляваше улика. Френски офорти. Фламандски тъкани. Китайски порцелан.
Джил пътешественичката. Джил първокласната шпионка.
Има един стар френски израз в класическите детективски истории, който за мен лично никога не е звучал кой знае колко смислено — cherchez la femme. Търсете жената. Аз имах собствено клише за разрешаване на съвременните загадки — cherchez l’argent. Търсете парите.
Не вярвах, че Джийн Стърлинг и нейният съпруг са действали самостоятелно. Приемах го не повече от вероятността Джак и Джил да са просто „ловци“ на знаменитости. По всеобщо мнение Олдрич Еймс бе получил около два милиона и половина за разсекретяването на десетина американски агенти. Колко ли са получили семейство Стърлинг за ликвидирането на създаващия проблеми президент на Съединените щати? Един безразсъдник, тръгнал срещу системата?
А кой им е дал парите? Шерше агента. Може би Джийн щеше да ни каже, ако я попритиснехме, което аз определено възнамерявах да направя.
Кой щеше да спечели най-много от убийството на президента Томас Бърнс? Вицепрезидентът, понастоящем вече действащ президент? Уолстрийт? Организираната престъпност? ЦРУ? Ще трябва да питам Джийн. Може би над димящите чаши кафе. Може би това би била добра тема за непринуден разговор.
Тя се обърна и ни поведе към кухнята. Беше толкова спокойна и овладяна. Продължих да регистрирам обзавеждането, старинните мебели, чистотата, дори и при наличието на три деца в къщата. Мисля, че зная как Джийн и нейният съпруг могат да си позволят подобна страхотна къща тук, в скъпия аристократичен квартал Чеви Чейс. Шерше агента.
— Има някакъв обрат, нали? — попита тя и се обърна да ни погледне. — Напълно ме озадачихте. Какво се е случило? Кажете ми. — Тя потърка ръце доволно. Добро изпълнение. Каква актриса.
— Наистина има — отвърнах накрая. — Открихме някои интересни неща около Джак. — Първо решихме да приключим с него. Сега е твой ред.
— Това е великолепна новина — каза Джийн Стърлинг. — Моля ви, разкажете ми всичко. В края на краищата Кевин Хокинс беше един от нашите.
Влязохме в голяма кухня, която си спомнях от първото си посещение там. Стените бяха покрити с теракотени плочки и скъпи на вид дървени шкафове. Половин дузина прозорци гледаха към един белведер и тенискорт.
— Арестувахме твоя съпруг Брет за убийството на президента — заяви й Джей Грейър със студен и рязък тон. — Задържахме го. Тук сме, за да арестуваме и теб.
— Толкова е трудно да контролираш всяка дреболия. Достатъчен беше само един малък пропуск — казах аз на Джийн. — Сара допусна грешка. Мисля, че се е влюбила в съпруга ти. Знаеше ли това? Би трябвало да знаеш за връзката между Сара и Брет?