Клекнах и застинах неподвижен под шатрата на клоните.
Убиецът се е чувствал добре тук, под прикритието на мрака. Въпреки това той не се харесва особено. Предпочита тъмнината. Харесва начина си на мислене, разсъжденията си, но не и външността си. Вероятно чисто физически има нещо, което го отличава от другите.
Бях клекнал там на мястото на убийството, без да бъда сигурен в онова, което си мислех, но ми се струваше правилно — интуицията ми подсказваше, че не греша.
Той се е криел тук вероятно защото у него има нещо, което хората могат да запомнят. Ако е така, това е добра следа.
Отново в съзнанието ми изплува премазаното личице на Шанел. А после и образът на Мария, убитата ми жена. Почувствах как яростта се надига в стомаха ми и с рев се устремява нагоре към гърлото. Помислих си за Джани и Деймън.
Хрумна ми още нещо за детеубиеца: гневът обикновено предполага съзнание за собствена значимост. Странно, но факт. Убиецът е бил ядосан, защото е вярвал в себе си много повече, отколкото околният свят.
Накрая се изправих и напуснах укритието. Стигаше ми толкова.
— Хвани този балон — викнах на един полицай. — Смъкни този проклет балон от дървото! Той е веществено доказателство.
9.
Имаше нещо, което физически го отличаваше от другите. Бях почти сигурен, че е така. Това бе предположение, от което можех да започна.
Същия следобед двамата със Сампсън отново излязохме на улицата и се заехме с работа близо до покрайнините на Нортфийлд Вилидж. Вашингтонската преса и телевизията не си бяха направили труда да отделят Бог знае какво място на убийството на едно малко момиченце в Югоизточния район. Вместо това бяха пълни с материали за убийството на сенатор Фицпатрик. Извършителите бяха двама души, които дебнеха знаменитости, и бяха известни като Джак и Джил. Изглежда, Шанел Грийн не бе от особено значение.
Освен за нас двамата със Сампсън. Ние бяхме видели премазаното тяло на Шанел и съсипаните й родители. Сега разговаряхме с местните си улични информатори, както и със съседите. Продължавахме да затвърждаваме у хората убеждението, че работим, че обхождаме улиците.
— Доброто убийство определено ми допада. Обичам да вървя по гадните улици посред мразовита зима — разсъждаваше на глас Сампсън, докато минавахме покрай лъскавия черен джип на един местен търговец. От него ехтеше рап, порядъчно плътен. — Обичам страданието, зловонието, звуците на фънк. — Изражението му бе унило. Отвъд границата на гнева. Умозрително.
Носеше позната фланелена блуза под разкопчаното си палто. Надписът върху нея представляваше сентенцията за деня:
НЕ МИ ПУКА.
НЕ ГЪЛТАМ ГАДОСТИ.
НЕ СЕ ЗАНИМАВАМ С ПРОСТОТИИ.
Кратко. Ясно. И съвсем в стила на Джон Сампсън. През последния час никой от нас не изгаряше от желание да разговаря. Нещата изобщо не вървяха. Само че това си беше Службата. По-често ставаше така, отколкото другояче.
Двамата с човека планина пристигнахме в Капитол Сити Маркет около четири часа следобед. Мястото е известно свърталище на мошеници на Осма улица. Това е най-окаяният, най-потискащият магазин за евтини стоки в цял Вашингтон, а това изисква определено поведение.
Избраните артикули обикновено се записват с розов тебешир отпред на сивосинкава стена от блокове сгурия. Този ден специалитетите бяха студена бира, газирана вода, банани, свински кожици — вашата пълна и добре балансирана закуска.
Един млад брат с плътно прилепнали слънчеви очила, бръсната глава и козя брадичка незабавно привлече вниманието ни пред минимаркета. Стоеше до друг мъж, лапнал като пура парче шоколад. Бръснатата глава ми направи знак, че иска да разговаря с нас, но не там.
— И ти ще му се довериш? — попита Сампсън, докато ни следваше на безопасно разстояние. — Алвин Джаксън.
— Аз се доверявам всекиму — отвърнах и намигнах. Сампсън не ми намигна в отговор.
— Здравата си я загазил, Сладур — рече, все още свъсил вежди.
— Просто се мъча да правя каквото е необходимо.
— Е, в такъв случай твърде много се мъчиш.
— Ти затова ме обичаш.
— Така си е — отвърна Сампсън и най-накрая се усмихна.
— „Ако любовта към теб е грешка, аз не искам да съм прав“ — поднесе той с мелодичен речитатив част от едно известно стихотворение.