110.
Гърдите ми бумтяха, готови да експлодират, но сърцето ми бе изстинало като лед.
Хвани я жива, на всяка цена! Тя е дори по-важна от Джак.
Вратата към гаража се намираше в дъното на тесен коридор, който минаваше покрай просторен солариум. Помещението бе окъпано в ослепителна утринна светлина. Аз си поех дълбоко въздух. После внимателно отворих вратата, сякаш можеше да се взриви. Би могла, знаех го. Вече всичко можеше да се случи. Това бе къщата на мръсните номера.
Между къщата и гаража имаше тъмен тесен коридор, дълъг около метър и двайсет. Минах по него приведен ниско.
От другата страна ме очакваше втора затворена врата.
Хвани я жива! Това е единственото, което трябва да направиш.
Блъснах втората врата, тя се отвори и аз със скок се озовах в онова, което се надявах да е гаража. Както и се оказа.
В същия момент прозвучаха три гърмежа. Стоварих се на бетонния под. Изстрели!
Оглушителен, смразяващ звук в тясното пространство. Никакъв сблъсък на куршум с гърдите или главата ми, слава богу.
Видях как Джийн Стърлинг се е показала от прозореца на комбито си. Стискаше полуавтоматик. Отново се хвърлих напред.
Хвани я жива! — пищеше мозъкът ми, докато се хвърлях встрани от полезрението й.
Видях в колата й още нещо. Беше взела със себе си най-малката си дъщеря. Тригодишното си момиченце Карън. Използваше детето като прикритие. Знаеше, че няма да стреляме, ако има опасност да го улучим. Момиченцето се раздираше от писъци. Беше ужасено. Как можеше да причини нещо подобно на едно дете?
Приклекнах зад варела в сумрачното тясно пространство. Опитвах се да мисля съсредоточено.
Затворих очи за част от секундата. Най-много за половин секунда.
Поех жадно огромна глътка студен въздух и бензинови изпарения. Опитвах се да мисля абсолютно точно. Взех решение и се надявах, че е правилното.
После се изправих и стрелях. Внимателно се прицелих встрани от момиченцето. Но стрелях.
Отново клекнах, прикрит зад тъмния варел. Знаех, че не съм улучил никого.
Моят изстрел бе само предупреждение, и то последно. Андрю Клаук беше прав, когато разговаряхме в задния двор на Стърлингови. Един от „призраците“ на ЦРУ ми каза онова, което трябваше да знам в този момент — играта се играе без правила.
— Джийн, хвърли проклетия пистолет! — извиках й. — Дъщеричката ти е в опасност.
Не последва отговор, само внушаваща ужас тишина. Джийн Стърлинг би направила всичко, за да се измъкне. Тя бе убила президента, бе дала нареждане за това и във всеки един момент бе подпомагала осъществяването на плана. И все пак щеше ли Джийн Стърлинг наистина да пожертва собственото си дете? За какво? За пари? Заради една кауза, в която тя и съпругът й вярваха? Каква кауза би могла да струва живота на един президент? На собственото ти дете?
Хвани я жива! Дори ако заслужава да умре тук, в този гараж. В стил екзекуция.
Стрелях отново. И още веднъж в предното стъкло — целех се в мястото на шофьора, плътно вдясно. Разбитото стъкло се разхвърча из целия гараж. Ситни парченца плиснаха към тавана и после се посипаха по земята.
Шумът в тясното пространство бе оглушителен. Карън хлипаше с дрезгав глас.
Виждах Джийн Стърлинг през мозайката от строшено стъкло. Половината й лице бе обляно в кръв. Изглеждаше изненадана и слисана. Едно е да замисляш убийство и съвсем друго — да стрелят в теб. Да си ранен. Да посрещнеш куршум. Да почувстваш смъртоносния тласък в собственото си тяло. С три бързи стъпки се озовах до волвото комби. Сграбчих дръжката на вратата и я отворих рязко. Държах главата си приведена, близо до гърдите. Зъбите ми бяха така здраво стиснати, че чувствах болка.
Сграбчих русите коси на Джийн Стърлинг. После я ударих. С всички сили й стоварих един юмрук. Същият, какъвто бе получил и съпругът й. Дясната страна на лицето й го пое с хрущене.
Джийн Стърлинг рухна върху волана. Трябва да е имала стъклена челюст. Джийн беше убиец, но не кой знае какъв шампион в битките. Напусна ринга още при първия добър удар. Вече беше в ръцете ни. Бях я заловил жива.
Най-накрая Джак и Джил бяха в ръцете ни.
Малкото й момиченце хлипаше на предната седалка, но не беше ранено. Нито майка му. Не бих могъл да се справя по-леко и по някакъв друг начин. Бяхме хванали Джак, сега спипахме и Джил. Може би щяхме да чуем истината. Не, непременно щяхме да чуем истината.