— О, разбира се. Или не, хайде да събудим Джани и да не си лягаме цяла нощ — казах аз и се засмях високо. Смяхме се и двамата, развеселени от шегата.
Същата вечер спах заедно с децата. Изобщо не бях превъзмогнал убийството в училището. Понякога хвърляхме одеяла и възглавници на пода и спяхме там, все едно че бяхме бездомници. Това докарваше Нана до истерия, но тъй като според мен тези пристъпи я закаляваха, ние гледахме да й осигуряваме поне един седмично.
Докато лежах с отворени очи край двете деца, които спяха спокойно, не можех да се отърся от мисълта за Шанел Грийн. Тя бе последното нещо, за което имах нужда да мисля. Защо някой бе върнал тялото в училището? Недоумявах. В един случай винаги има неясни моменти, но този бе лишен от смисъл и затова ме вълнуваше. Беше излишно късче в пъзела, който трябваше уж да бъде завършен.
После за миг-два се замислих за госпожа Джонсън. Тя беше по-добър избор. Дори по-желязна от теб, тате. Каква блестяща препоръка от моя мъничък мъж. Беше почти предизвикателство. Всички харесват госпожа Джонсън — беше казал Деймън.
Запитах се какво ли й е малкото име. И неочаквано ми хрумна — Кристин. Просто ей така. Кристин. Харесваше ми как звучи в главата ми.
Накрая потънах в сън. Спах с децата сред купа възглавници и одеяла на пода на спалнята. Тази нощ не ни посетиха никакви чудовища. Аз нямаше да ги пусна.
Юнакът, гибел за многоглавия змей, беше неуморен страж. Уморен, сънен и може би малко по-сантиментален, но с несекваща бдителност.
17.
Това наистина беше шантаво, откачено, безумно. Беше направо жестоко! Убиецът искаше да го направи отново, и то незабавно. На минутата. Искаше да очисти и двамата. Само колко газ щеше да има. И каква огромна искра.
Беше ги наблюдавал отдалече — баща и син. Мислеше за собствения си баща, онзи никаквец.
После видя как високата красива учителка махна с ръка и се качи в колата си. Инстинктивно изпита омраза и към нея. Жалка негърска кучка! Как само цъфна в лицемерна даскалска усмивка.
БАМ! БАМ! БАМ!
Три безупречни изстрела в главата.
Три глави, които се пръскат като зрели пъпеши.
Ето какво заслужаваха всички. Екзекуция по кратката процедура.
Докато наблюдаваше сцената край училището, в главата му започна да се оформя една наистина язвителна мисъл. Той вече знаеше много неща за Алекс Крос. Крос беше неговият инспектор, нали тъй? Бяха му поверили неговия случай, нали? Значи Крос беше неговата жертва. Ченге, също като родния му баща.
Най-интересното беше, че никой не обърна внимание на първото убийство. То си остана почти незабелязано. Вестниците във Вашингтон го подминаха ей така. Както и телевизията. Никой не го беше грижа за едно малко черно момиченце от Югоизточния район.
Интересуваха се единствено от Джак и Джил. Бели богаташи, които трепереха за живота си. Пъзльовци! Е, майната им на Джак и Джил. Той беше по-добър от Джак и Джил и възнамеряваше да им го докаже.
Директорката на училището мина покрай скривалището му в един избуял храсталак. Много добре знаеше коя е тя. Госпожа Джонсън. Уитни Хюстън на Югоизточния район. Майната й!
Бавно отмести поглед към Алекс Крос и сина му. Усети как вътре в него избликна гняв, който все повече нарастваше и заплашваше да го погълне. Сякаш някой отново бе натиснал тайното му копче. Космите на врата му настръхнаха. Пред очите му започна да се спуска червена пелена, усети как мозъкът му потъва в червена мъгла. Нечия кръв, нали? На Крос? На сина му? Идеята да умрат заедно му допадна страхотно. Той би могъл да се погрижи, човече.
Проследи Алекс Крос и сина му до техния дом — вече побеснял, но на безопасна дистанция. Мислеше върху това какво ще бъде следващото му действие.
Той беше по-добър от Джак и Джил.
Щеше да го докаже и на Крос, и на всички останали.
18.
Тържественият благотворителен прием, организиран в полза на Съвета по психическо здраве, се провеждаше в петък вечерта в сградата на пенсионния фонд на Еф стрийт и Четвърта. Внушителната бална зала бе на три нива с огромни мраморни колони и над хиляда гости, шумно разположени около искрящите струи на един фонтан. Сервитьорите и сервитьорките носеха шапки в стил Дядо Коледа. Оркестърът енергично подхвана жизнерадостна суингова версия на „Зимна приказка“. Какво невероятно веселие!