А гост водещ на вечерта бе не кой да е, а самата принцеса на Уелс. Сам Харисън също беше там. Джак беше там.
Когато принцеса Даяна влезе в импозантната, потънала в блясък бална зала, той я огледа отблизо. Антуражът й включваше един финансист, за когото се носеха слухове, че ще бъде следващият й съпруг, бразилският посланик със съпругата си и няколко знаменитости от света на висшата мода в Америка. По ирония на съдбата две от манекенките в групата, изглежда, страдаха от лека форма на булимия — нервното разстройство, което бе тормозило Даяна десетина години.
Джак се придвижи още няколко стъпки към принцесата. Беше заинтригуван и имаше сериозни въпроси относно качеството на нейната охрана. Наблюдаваше как момчетата от Тайната служба4 правят дискретна обиколка и после остават на пост наоколо с включени слушалки.
Церемониален специалист по тостовете бе доведен чак от Англия, за да вдигне достойна наздравица за кралицата — президент на Съвета — и за домакина Уолтър Аненбърг. Посланикът говори кратко, след което последва пищно, макар и попрепечено и недостатъчно пикантно блюдо — крехко агне в сос „нисоаз“5 и зелен боб.
Когато принцесата стана да говори по време на десерта, който включваше портокалов пай с бадеми, портокалов сос и крем „Марсала“, Джак беше на по-малко от трийсет стъпки от нея. Тя носеше скъпа рокля от златиста тафта с пайети, но той я намираше скована, поне за неговия вкус. Големите й крака му напомняха за патето Дейзи от анимационното филмче. Принцеса Дейзи, това бе неговият прякор за Даяна.
Речта й бе много лична, макар и позната на онези, които бяха следили живота й отблизо. Тревожно детство и юношество, изтощителен стремеж към съвършенство, чувство за малоценност и ненавист към себе си. Всичко това, по думите й, я бе довело до „нейната срамна приятелка“ булимията.
За Джак речта й прозвуча странно пресилена и дразнеща. Той изобщо не бе трогнат от самосъжалението на Даяна, нито от полуистерията, която, изглежда, се таеше под повърхността на нейното изпълнение и вероятно на целия й живот.
Публиката определено реагира по различен начин. Дори обикновено студените охранители от Тайната служба приеха емоционално думите на популярната принцеса. Краят на речта й бе посрещнат с оглушителни аплодисменти, които изглеждаха искрени.
После всички присъстващи станаха на крака, в това число и Джак, и продължиха сърдечните, шумни овации. Ако бе протегнал ръка, почти щеше да докосне Даяна. Идеше му да извика: Наздраве за булимията! Наздраве за всички стойностни каузи!
Беше време отново да пристъпи към действие. Дойде моментът за номер две в историята за Джил и Джак. Време за началото на много неща.
Освен това беше негов ред да бъде звезда тази вечер — да свири соло. На приема той наблюдаваше друга известна личност. Бе изучавал нейните навици и маниери на още няколко приема по различни поводи.
На външен вид Натали Шиън бе впечатляваща. Предизвикващата възхищението на своите зрители водеща на телевизионна новинарска емисия бе руса и с токчета изглеждаше около метър и седемдесет и два-три. Беше облечена в семпла класическа рокля от черна коприна. От нея струеше чар, но най-вече класа. Първа класа. Натали Шиън удачно бе описана като „американската кралска персона“, „американската принцеса“.
Джак започна да се придвижва малко след девет и половина. Част от гостите вече танцуваха на музиката на осемчленен оркестър. Непринудените салонни разговори течаха свободно: деловите сделки на Марион Гингрич, търговски проблеми с Китай, затрудненията на Джон Мейджър, планирани ски излети до Аспен, Уислър или Алта.
Натали Шиън бе обърнала три „маргарити“6 — чисти, със сол по ръба на чашата. Беше я наблюдавал. Не й личеше, но нямаше начин да не чувства нещо, трябваше да бъде поне леко развеселена.
„Тя е изключително добра актриса“ — мислеше си Джак, когато се озова до нея на един от страничните барове. Майстор на изживяванията за една нощ и любовните връзки за един уикенд. Джил я бе проучила основно. Зная всичко за теб, Натали.
Той направи две крачки встрани и внезапно двамата се озоваха лице в лице. Всъщност почти се сблъскаха. Той усети аромата на парфюма й. Цветя и екзотични подправки. Прекрасно. Дори знаеше забавното име на този мирис — Ескада, акт 2.
— Съжалявам. Извинете — каза той и усети, че страните му поруменяват.
— Няма нищо. Аз не гледах къде вървя. Колко съм непохватна — отвърна Натали и се усмихна. Убийствената й телевизионна усмивка в едър план. Наистина нещо, което трябва да се изживее лично.
4
Така се нарича службата, която съвсем явно и официално охранява президента и други високопоставени служители и дипломатически представителства. — Б.пр.