Выбрать главу

— А какво ще кажеш за високите токчета? — попита Натали.

— Всъщност ги харесвам, когато се носят от подходяща жена за подходящ случай — отвърна той. — Но обичам и походка на боси нозе.

— Хубаво казано. Момичето да има право на избор. Това ми харесва.

С отривисто движение тя изу само едната черна обувка и после се засмя на шегата си. Въпрос на избор — едната обувка събута, другата все още на крака й.

— А копринени рокли? — прошепна тя във врата му. Вече бе твърд като камък. Дишаше тежко. Натали също. Помисли си дали първо да не я люби. Щеше ли да бъде по правилата? Или си беше изнасилване? Натали бе успяла да го обърка в това отношение.

— Мога и без тях в зависимост от случая, разбира се — прошепна той в отговор.

— Ммм. Май че сме на едно мнение за много неща.

С грациозно движение Натали Шиън се освободи от роклята си. Остана по синьо дантелено бельо, една обувка и черни копринени чорапи. Около врата си имаше тънка златна верижка с кръстче, която изглеждаше така, сякаш бе пристигнало заедно с нея чак от Охайо.

Джак все още бе с панталони. Но без бяла риза, без връзка.

— Може ли да отидем там? — прошепна тя, без да назовава гласно спалнята. — Наистина е хубаво. Гледката е същата, само че има и камина. Камината дори работи. Нещо всъщност работи във Вашингтон.

— Добре. Тогава да си запалим огън.

Джак я повдигна, сякаш тя бе перце, сякаш двамата бяха елегантни танцьори, което в известен смисъл бе самата истина. Не искаше да мисли за нея, но не успяваше. Опита се насилствено да я изхвърли от съзнанието си. Не можеше да разсъждава по този начин, като ученик, като нормално човешко същество.

— И силен. Хммм — въздъхна тя, докато изритваше най-сетне и другата си обувка.

Панорамният прозорец разкриваше възхитителна гледка нагоре по Седемнадесета улица. Булевардите и Скот Съркъл някъде там долу изглеждаха като прекрасна скъпа огърлица, бижу от Хари Уинстън или Тифани. Нещо, достойно да бъде носено от принцеса Даяна.

Наложи се Джак да си напомни, че Натали е негова жертва и че той е длъжен да я убие. Нищо не трябваше да му попречи да го извърши сега. Окончателното решение бе взето. Зарът бе хвърлен. Буквално.

Насили се да не се поддава на сантименталности. Ето така! Умееше да бъде тъй хладнокръвен и овладян.

За миг си помисли дали да не хвърли дръзката и красива новинарка през панорамния прозорец на спалнята й. Запита се дали щеше да прелети през стъклото или просто ще се удари в него и ще падне в стаята.

Вместо това положи внимателно Натали на едно легло, покрито със старомодна провинциална кувертюра, дошла също от Охайо. После извади от джоба на сакото си белезници.

Изчака тя да ги види.

Натали Шиън се смръщи, сините й очи се разшириха в недоумение. Буквално за секунди тя сякаш цялата някак се сви и посърна.

— Това някаква гадна шега ли е? — Беше гневна, но и засегната. Досещаше се, че пред себе си има някакъв извратен тип, и бе права — отвъд най-страшните си кошмари.

Гласът му бе съвсем нисък:

— Не, не е шега. Много е сериозно, Натали. Би могла да кажеш, че е новина.

В този миг от вратата към съседния апартамент се чу внезапно и рязко почукване. Той вдигна показалец, за да накара Натали да мълчи, да бъде много, много тиха.

Очите й изразяваха объркване, откровен страх и необичайна липса на тъй свойственото й присъствие на духа.

Неговите бяха студени. И абсолютно безизразни.

— Това е Джил — каза той на Натали Шиън. — Аз съм Джак. Съжалявам. Наистина.

20.

Проправих си път през тълпата във фоайето на хотел „Джеферсън“ минута преди осем сутринта. В главата ми звучеше лек Гершуин в опит да заглади нащърбените ръбове. Внезапно и аз се бях включил в абсурдната игра. Джак и Джил. Сега бях част от нея.

Хладното достолепие на хотела бе добросъвестно съхранено, поне в елегантното главно фоайе. Беше трудно да се приеме, че тук наистина се е случила странна и невероятна трагедия, или пък че изобщо е възможна на това място.

Подминах елегантен грил ресторант и магазин, чиито витрини демонстрираха изискана дамска мода. Един столетен часовник внимателно отброи часа, иначе всичко бе утихнало. Тук нямаше нито знак, нито дори намек, че Вашингтон е потресен и стъписан от две зловещи убийства на високопоставени личности и от заплахите, че предстоят и други.