Той измърмори „покойният Алекс Крос“ към другия костюм. Толкова по въпроса за учтивите запознанства и безобидните шегички.
Двамата отново се обърнаха към прочутия труп на леглото. Шефът бе язвителен без всякаква видима причина. Аз обаче не се оставих да ме засегне особено. Такава бе обичайната делова обстановка в присъствието на този грубиян и глупак. Ама че тъпо копеле, пълен задник! Не прави нищо друго, освен да ти се мотае в краката!
Няколко пъти поех дълбоко въздух. После пристъпих към работа — сцената на убийството. Отидох до леглото и се впуснах в обичайната си дейност — събиране на първи впечатления.
Тясната лента, предназначена оскъдно да прикрива женски прелести, бе нанизана на главата на Натали Шиън, а коланът стягаше гърлото й. Бикините покриваха носа, брадичката и устата. Широко отворените й сини очи гледаха втренчено в тавана. Все още носеше черни копринени чорапи и син сутиен, който подхождаше на бикините.
Ето поредно доказателство за извратеност, но аз не му повярвах особено. Всичко бе твърде подредено и преднамерено. Защо биха искали от нас да подозираме наличието на перверзия? Това означаваше ли нещо? Бяха ли Джак и Джил обременени в сексуално отношение? Може би Джак беше импотентен? Трябваше да разберем дали някой е осъществил полов акт с жертвата.
Беше особено потискаща сцена на смърт. Натали Шиън бе мъртва от около осем часа по сведения на Кайл. Тя вече не беше красива, дори и не толкова отблизо. По ирония на съдбата бе отнесла в гроба своя най-сензационен материал. Тя познаваше Джак, и може би Джил.
Помнех я от предавания по телевизията и се чувствах така, все едно че жертвата бе мой личен познат. Може би затова убийствата на знаменитости крият такова очарование. Хора като Натали Шиън виждаме почти всеки ден и започваме да ги имаме за свои познати. И смятаме, че водят изключително интересен живот. Дори смъртта им е интригуваща.
Вече виждах, че съществуват някои очевидни и драстични прилики с убийството на сенатор Фицпатрик. Преди всичко елементът на перверзен садизъм. Тя бе полугола. Освен това имаше вид на „екзекутирана“, точно както и сенаторът.
Известната новинарка бе получила един изстрел от упор в лявата страна на главата, която бе клюмнала, сякаш дългият й врат бе счупен. Нищо чудно.
Беше ли това стилът на Джак и Джил? Организиран, резултатен и дяволски хладнокръвен. Перверзен по някаква известна само на тях причина. Или извратеността бе мнима? Сексуална мания или признак на импотентност? Какво ни говореше този модел? Каква информация ни поднасяше?
Започнах да оформям психологическия образ на убийците. Методът и стилът на действие за мен бяха по-важни от всякакви веществени доказателства. И двете убийства бяха грижливо планирани — изпълнението им беше методично, много добре построено и премерено — Джак и Джил играеха своята игра хладнокръвно и невъзмутимо. До този момент, доколкото знам, бяха действали безупречно. Единствената улика, оставена на местопрестъплението, бе съвсем преднамерена — писмото.
Сексуалната фантазия бе безспорна — както при разголването на жената върху леглото й, така и в случая със сенатора — извратено насилие над мъж. Имаха ли Джак и Джил проблеми със секса?
Първоначалното ми впечатление бе, че и двамата убийци са бели, на възраст между трийсет и четирийсет и пет — вероятно по-близо до втората поради високата степен на организация и при двете убийства. Подозирах равнище на интелигентност над средното, както и убедителност и физическа привлекателност. Това бе особено красноречиво и странно за мен — тъй като убийците успяваха да се озоват в апартаментите на знаменитостите, без да използват насилие. Това бе най-добрата следа, с която разполагахме.
Трябваше да запиша още доста неща и аз го сторих, бясно драскайки в бележника си. От време на време шефът ми хвърляше по някой поглед. Контролираше ме.
Идеше ми да го цапардосам. Той представляваше толкова много неща, които не бяха наред в отдела, в полицията на Вашингтон. Нафукан дръвник, който се имаше за много интелигентен. Нищо общо с истината.
— Нещо важно, Крос? — обърна се той накрая към мен.
— Засега нищо — отвърнах.
Това не беше истина. Онова, което определено ми се натрапваше като предположение, бе, че Даниел Фицпатрик и Натали Шиън биха могли да бъдат „с лек морал“ в старомодния смисъл на тези думи. Може би Джак и Джил не одобряваха поведението им. И двете тела бяха оставени разголени, в компрометиращи и особено смущаващи пози. Убийците изглеждаха обсебени от секс или поне от сексуалния живот на известни личности.