Не казах нито дума. Другият сив костюм също си мълчеше. Намерих известно оправдание във факта, че Питман бе посегнал пръв. Той бе поставил началото, и то без никакво основание. Чудех се дали другият костюм вижда нещата по същия начин, само че не ми се вярваше.
Напуснах местопрестъплението. Питман така и не проговори. Питах се дали току-що не съм напуснал и Вашингтонската полиция.
22.
— Тревога! Нещо става в „Корона“. Всички на линия и право там! Имаме неприятности в „Корона“. Това е истинска тревога! Повтарям, не е тренировка! Тревогата е действителна!
Половин дузина тайни агенти взеха неочакваната тревога съвсем на сериозно. Те наблюдаваха Джак през три чифта бинокли.
Джак бе в действие.
Не вярваха на очите си. Нито един от агентите не можеше да повярва, че тази сцена се разиграва пред собствения му поглед. Въпреки това тревогата бе истинска.
— Добре де, това е Джак. Той какво — да не е побъркан?
— Имаме пълен визуален контакт с Джак. Къде, по дяволите, е тръгнал? Мамка му! Какво става?
Шестимата наблюдатели съставляваха три високо професионални екипа. Всички бяха първокласни служители, избрани сред най-добрите и интелигентните от над две хиляди агенти от Тайната служба, които работеха по целия свят. Всички седяха в тъмни фордове с четири врати, паркирани по Шестнайсета улица. Положението взе да става доста сериозно и страшно. Налагаха се спешни действия.
Това е истинска тревога.
Това не е тренировка.
— В момента Джак излиза от „Корона“. Часът е двайсет и три и четирийсет. Понастоящем Джак е в обсега на обективите ни — съобщи в микрофона на колата един от агентите.
— Да. Но Джак умее да бъде доста коварен. Доказвал го е и преди. Не го изпускайте от поглед. Къде е прелестната Джил, главна база?
— Тук главна база — отговори незабавно женски глас по линията. — Джил се чувства удобно и уютно горе на третия етаж на „Корона“. Чете „Барбара Буш за Барбара Буш“. По пижама е. Няма защо да се тревожим за Джил.
— И това е абсолютно сигурно?
— Главна база е сигурна за Джил. Джил си е в леглото. Джил е добро момиче, поне тази вечер.
— Браво на Джил. Как, по дяволите, се измъкна Джак?
— Използва онзи стар проход между сутерена на „Корона“ и сградата на трезора.
Това е тревога.
Това не е тренировка.
— В момента Джак наближава Пенсилвания авеню. Близо е до хотел „Уилърд“. Току-що се озърна през рамо. Не смятам, че ни видя. Мамка му! Някой току-що просветна с дългите фарове пред хотел „Уилърд“. От тротоара се отделя кола и спира до Джак! Червен джип! Джак се качва в шибания червен джип.
— Прието. Ще го проследим незабавно. Джипът е с регистрация от Вирджиния. Номерът е две-три-едно ХЦИ. Има дилърски стикер на Кунс. Веднага проучете джипа.
— Движим се след червения джип. Следваме го плътно. Пълна тревога за Чакала. Това не е тренировка!
— Внимавайте да не изтървете Джак точно тази нощ! Не изпускайте Джак при никакви обстоятелства!
— Прието. В момента виждаме Джак и без бинокъл.
Три тъмни коли се впуснаха да преследват джипа. Джак бе кодовото название, използвано от Тайната служба за президента Томас Бърнс. Джил пък бе кодовото наименование за първата дама. Вече над двайсет години „Корона“ бе прозвището на Белия дом.
Повечето тайни агенти искрено харесваха президента Бърнс. Той беше земен човек, съвсем свестен за президент. От време на време обаче президентът излизаше на дискретни срещи с някоя дама — било във Вашингтон, било по време на някое от пътуванията му. Тайната служба наричаше това „президентската болест“. Не можеше да се каже, че Томас Бърнс бе първият, засегнат от това заболяване. Джон Кенеди, Франклин Делано Рузвелт и особено Линдън Джонсън бяха най-отявлените клетвопрестъпници. Изглежда, това бе привилегия на висшия ешелон.
Съвпадението с имената на двамата убийци психопати във Вашингтон, така наречените преследвачи на знаменитости, бе известно на тайните служби. Те не вярваха в съвпаденията. Вече четири пъти бяха свиквали оперативки по повода — дълги, тягостни срещи в Командния център за спешни случаи в сутерена на западното крило на Белия дом. Чакал бе прозвището за всеки евентуален атентатор на президента. Чакал — кодовото название, което Тайната служба използваше повече от трийсет години.