После, около минута след началото, започна разказ. Чухме два гласа: мъжки и женски. Ставаше нещо драматично.
Джак и Джил бяха решили да разговарят с нас. Внушението, че убийците са сред нас в студиото, бе почти пълно. Докато филмовият колаж продължаваше, двамата се редуваха да говорят, но гласовете им бяха електронно филтрирани, вероятно за да не могат да бъдат разпознати. Веднага след края на представлението щях да се опитам да възстановим оригиналното им звучене. Но на този етап въпросното шоу със сигурност продължаваше.
ДЖАК: От дълго време хората като нас просто стоят в дъното и приемат несправедливостите да се сервират от малцината избраници в тази страна. Били сме търпеливи и страдащи, и през повечето време — безмълвни. Каква беше циничната приказка — Недейте да правите нещо, стойте си! Очаквахме американската система на контрол да се наложи и да заработи в наша полза. Но тя отдавна, много отдавна бездейства. Вече май нищо не работи. Някой в състояние ли е сериозно да оспори това твърдение?
ДЖИЛ: Безскрупулни хора, юристи и бизнесмени, се научиха да се възползват от собствената ни наивност и добра воля, и най-вече — от нашата щедрост на духа. Нека повторим тази важна мисъл — изключително безскрупулни хора се научиха да се възползват от собствената ни наивност, добрата воля и нашия прекрасен американски дух. Много от тях са в правителството ни или работят в непосредствена близост с така наречените наши ръководители.
ДЖАК: Погледнете лицата пред вас в този филм. Това са хората, лишени от граждански права. Те са останали без капка надежда или вяра в страната ни. Това са жертвите на насилието, което произлиза от Вашингтон, Ню Йорк, Лос Анджелис. Разпознавате ли онеправданите? Чувствате ли се една от жертвите? Ние — да. Ние сме просто случайните Джак и Джил от тълпата.
ДЖИЛ: Погледнете какво ни причиниха нашите така наречени лидери. Погледнете отчаянието и страданието, отговорността за които пада изцяло върху тях. Вижте непоправимия цинизъм, който родиха. Мечтите и надеждите, които безжалостно унищожиха. Нашите лидери постепенно и методично съсипват Америка.
ДЖАК: Погледнете тези лица!
ДЖИЛ: Погледнете тези лица!
ДЖАК: Погледнете тези лица! Сега разбирате ли защо идваме за вас? Виждате ли? Само погледнете тези лица! Вижте какво сторихте! Погледнете неназованите престъпления, които сте извършили!
ДЖИЛ: „Джак и Джил на Хълма се качиха.“ Затова сме тук. Пазете се от всички онези, които живеят и работят в столицата и се опитват да контролират останалите от нас. Играете си с живота ни, сега ние ще си поиграем с вашия. Наш ред е да се позабавляваме. Ред на Джак и Джил.
Филмът приключи с поразяващи образи на тълпи от бездомни на площад Лафайет, точно срещу Белия дом. А след това поредният стих, още една предупредителна строфа:
ДЖАК: Това са времената — изпитание за мъже без души. Вие знаете кои сте. Ние също.
— Колко продължава краткият им шедьовър? — попита най-делово един от телевизионните продуценти. CNN трябваше да излъчи филма на живо след по-малко от десет минути.
— Три минути и нещо. Изглежда безкраен, знам — докладва един от техническия персонал с хронометър. — Ако възнамерявате да го редактирате, кажете ми незабавно.
Побиха ме тръпки, когато чух стихчето, макар че зрителната зала се отопляваше. Още никой не си беше тръгнал. Хората от CNN разговаряха помежду си, обсъждаха филма, като че ли останалите изобщо не присъстваха. Домакинът на поредното токшоу изглеждаше притеснен и разтревожен. Може би разбираше накъде се насочват масовите комуникации и си даваше сметка, че не могат да бъдат спрени.
— След осем минути сме в ефир — обяви един продуцент на екипа си. — Това помещение ни трябва. Ще направим копия за всички ви.
— Сувенири — заяде се някой от тълпата. — Видях Джак и Джил по CNN.
— Те не са серийни убийци — измърморих аз тихо, повече на самия себе си, отколкото на някой друг. Исках да чуя как звучеше мисълта, предположението, изказано на глас.