— След няколко часа напускаме Ню Йорк. Цялата тази история с Джак и Джил ще бъде зад гърба ни — прошепна тя. — О, аз наистина те обичам, Сам. Толкова те обичам, че ме обзема страх.
Страшно си беше. Повече, отколкото Сара можеше да предположи. По-страшно, отколкото някой можеше или щеше да разбере.
Бавно и внимателно той измъкна един рюгер от задната част на спортните си гащета. Ръцете му бяха влажни от пот. Задържа дъха си. Насочи пистолета към главата на Сара и стреля под лек ъгъл в слепоочието ѝ. Единствен изстрел.
Професионална екзекуция.
Без страст. Почти без страст.
Пистолетът бе със заглушител. Звукът, който се разнесе в хотелската стая, наподобяваше леко, слабо изплюване. Рязкото съприкосновение с 9-милиметровия патрон я изтръгна от прегръдката му. Той потръпна неволно, когато погледна безжизненото тяло върху хотелския килим.
— Това е краят — каза той. — Краят на болката в твоя живот, на цялата горчивина и обида.
Постави последната бележка в дясната ръка на Джил. После стисна юмрука ѝ тъй, че бележката се смачка съвсем естествено. Държеше ръката на Сара за последен път.
„След него търколи се долу Джил“ — помисли си той за думите от детското стихче.
Но Джак нямаше да се провали.
Част шеста
Никой вече не е в безопасност
87.
Дебелият доклад в ръцете ми бе озаглавен „Посещението на президента на Съединените щати. Ню Йорк, 16 — 17 декември.“ Възлизаше на 89 страници и включваше буквално всеки момент от слизането на президента на летище Ла Гуардия до повторното му качване на борда приблизително в два следобед и отпътуването му обратно за Вашингтон.
В страниците се включваха и скици буквално на всички места, които щяха да бъдат посетени от президента: летище Ла Гуардия, хотел „Уолдорф-Астория“, „Фелт форум“ в Медисън Скуеър Гардън, маршрутът на автоколоната, другите възможни пътища.
В доклада на Тайната служба се отбелязваше:
10,55. Президентът и госпожа Бърнс се качват в колата.
Забележка: Президентът и госпожа Бърнс преминават през кордон от редовни служители на нюйоркската полиция в хотел „Уолдорф-Астория“.
11,00. Автоколоната напуска „Уолдорф“ по маршрут (код С) към Медисън Скуеър Гардън, „Фелт форум“.
Неогласено пристигане.
Никакво отразяване в пресата.
Ангажирах съзнанието си с главоблъсканицата за Джак и Джил, докато времето наближаваше президентът да напусне „Уолдорф“ и да потегли към центъра с ескорт от лимузини, полицейски радиоколи и мотоциклети. През последните три дни ФБР, Тайната служба и полицията на Ню Йорк си сътрудничеха за провеждането на крупен план, целящ залавянето на Джак и Джил, ако последните наистина се появят в Медисън Скуеър Гардън. Близо хиляда цивилни агенти и инспектори щяха да бъдат вътре за речта на президента. Ние всички изпитвахме съмнения, че това бе достатъчна гаранция за защита.
Цяла сутрин в главата ми се въртеше една тревожна и натрапчива мисъл: Никой не може да спре куршума на убиец. Никой не може да спре куршума, освен жертвата.
Какво щяха да направят Джак и Джил? Как щяха да продължат? Смятах, че ще бъдат в Медисън Скуеър Гардън. Подозирах, че плановете им са да свършат работата скоро. И по някакъв начин възнамеряваха да избягат.
Президентът и госпожа Бърнс бяха съпроводени до тяхната кола точно в единайсет без пет. Фаланга от десетина агенти от Тайната служба ги охраняваха от апартамента горе в хотела до блиндираната лимузина, която чакаше в подземния гараж.
Аз вървях плътно зад основната ескортираща група. Моята роля тук не беше физически да охранявам президента. Аз вече бях казал на Джей Грейър как според мен щеше да бъде извършен опитът за покушение. Отблизо. И показно. Но те ще разполагат с план за бягство.
Тази сутрин вече имаше промяна в предварителната схема. Никакъв кордон от висши полицаи при задния вход на хотела. Никакви фотографи. Държавният глава бе убеден да не минава за втори път през откритото фоайе на „Уолдорф“.
Наблюдавах как президентът и госпожа Бърнс се качиха в лимузината, за да изминат разстоянието от две мили. Двамата си държаха ръцете. Трогателен момент за очевидците. Съответстваше на всичко, което знаех за Томас и Сали Бърнс.
Никакви угризения.
Автоколоната потегли точно навреме. Тайната служба наричаше това „официален автоескорт“. Състоеше се от двайсет и осем коли. В шест от тях имаше екипи за противодействие при евентуално нападение. Една кола, „разузнаването“, съдържаше компютри за поддържане връзка с наблюдението на места, представляващи явна заплаха за президента. Питах се дали Джак и Джил разполагат с разписанието. Може би знаеха дори номерата на колите.