Аз самият бях вцепенен, дезориентиран, свръхнатоварен, на хлъзгавата граница на травматичния шок. А сега ставаше по-зле. Вече не знаех със сигурност дали ще мога да се оправя, но бях лишен от всякаква възможност за избор.
Убиецът настоял да ме види. Твърдял, че аз съм неговият инспектор и че през последните няколко дни се е обаждал у дома.
В уречения час на базата „Андрюс“ щеше да ме чака полицейска кола, за да откара до близкия Мичълвил, където Дани Будро държеше като заложник Кристин Джонсън. До този момент Будро бе убил две деца, един свой съученик на име Съмнър Мор и собствените си осиновители.
Точно според уговорката, когато кацнахме на военновъздушната база, там ме чакаше полицейска кола. Някой ми бе сглобил материал за Дани Будро. От седемгодишна възраст момчето е под наблюдение на психиатър. Периодично изпада в дълбока депресия. Още тогава проявява странни отклонения в поведението си, например жестоко измъчва животни. Истинската му майка умира още докато е бебе и той се чувства виновен за смъртта ѝ. Баща му, полицай във Вирджиния, се самоубива.
Познах Съмър Стрийт веднага щом се отклонихме от магистралата „Джон Хансън“. На задната седалка до мен пътуваше полицейски инспектор от район Принц Джордж. Казваше се Хенри Форние. Той се помъчи да ме запознае накратко с положението, доколкото беше възможно при конкретните странни обстоятелства.
— Доколкото разбрахме, Джордж Джонсън е бил прострелян и вероятно е мъртъв в къщата. Момчето няма да позволи изнасяне на тялото или оказване на медицинска помощ — обясни ми инспектор Форние. — Противно копеле, казвам ви. Истински малък гадняр.
— Будро е бил лекуван с депакот заради пристъпите на гняв и циклите на депресия и ярост. Мога да се обзаложа, че сега го е прекратил — рекох аз. Мислех на глас, като се опитвах да се подготвя за онова, което ме очакваше само няколко пресечки по-нататък по тази толкова спокойна на вид улица.
Нямаше никакво значение, че Будро е тринайсетгодишно момче. Той вече бе убил петима души. Поредното чудовище.
Забелязах Сампсън, който стърчеше с половин глава над другите полицаи, оградили къщата на Джонсън. Опитах се да обхвана всичко с поглед. На мястото имаше десетки полицаи и освен това войници в защитни униформи и с нужната екипировка при потушаване на безредици. Навсякъде по улицата бяха паркирани коли и камиони с държавни номера.
Отидох направо при Сампсън. Той знаеше нещата, които аз имах нужда да чуя, и беше наясно как да говори с мен.
— Здрасти — поздрави ме той със сянка от обичайната си иронична усмивка. — Радвам се, че успя за купона. Един твой приятел държи да му отидеш на гости. Иска да си побъбри с д-р Крос. Имаш жестоки приятели.
— Без съмнение — казах на Сампсън. Той бе един от тях. — Все още не откриват огън, защото е дете. Прав ли съм?
Сампсън кимна. Бях отгатнал.
— Той е просто един безпощаден убиец, Алекс — добави партньорът ми. — Не го забравяй.
97.
Тринайсетгодишен убиец.
Съвсем нов модел тъмносин микробус с отворени задни врати съдържаше телевизионни монитори и оборудване за звукозапис — последна дума на техниката, слушалки и настолен компютър в мрежа. Някакъв експерт по електроника бе клекнал зад една обрулена върба и следеше звуковете в къщата с микрофонна пушка. Тя можеше да регистрира гласове от около стотина метра.
Снимки от наблюдението, а също и подбрани от фотоателие, бяха закачени на табло, подпряно на една полицейска кола. Един хеликоптер сипеше мощни лъчи върху покриви и дървета. Тук драмата с взетия заложник се развиваше такава, каквато я познаваме и обичаме.
— Кой разговаря с него? — попитах Сампсън, докато се приближавахме към къщата. Забелязах черен лексъс, паркиран на алеята. Колата на Джордж Джонсън? — Кой преговаря?
— Веднага щом разбраха за взетата заложница и сериозността на положението, пратиха Пол Лози.
Аз кимнах с облекчение, удовлетворен от избора.
— Лози е железен. В екстремни обстоятелства също е добър. Момчето как се свързва с вас?
— Първо по телефона. После поиска мегафон. Изпадна в същинска истерия. Заплаши, че ще застреля учителката и себе си там, на място. И получи мегафона, който си беше поръчал. Сега го използва. Трудно може да се каже, че двамата с Пол Лози успяват да се погодят.
— А Кристин Джонсън? Добре ли е засега? Какво се чува?
— Май че е добре. Запазва самообладание. Смятаме, че по някакъв начин успява да овладее положението, но явно пряко сили. Желязна е.