Беше ги наблюдавал отдалече — баща и син. Мислеше за собствения си баща, онзи никаквец.
После видя как високата красива учителка махна с ръка и се качи в колата си. Инстинктивно изпита омраза и към нея. Жалка негърска кучка! Как само цъфна в лицемерна даскалска усмивка.
БАМ! БАМ! БАМ!
Три безупречни изстрела в главата.
Три глави, които се пръскат като зрели пъпеши.
Ето какво заслужаваха всички. Екзекуция по кратката процедура.
Докато наблюдаваше сцената край училището, в главата му започна да се оформя една наистина язвителна мисъл. Той вече знаеше много неща за Алекс Крос. Крос беше неговият инспектор, нали тъй? Бяха му поверили неговия случай, нали? Значи Крос беше неговата жертва. Ченге, също като родния му баща.
Най-интересното беше, че никой не обърна внимание на първото убийство. То си остана почти незабелязано. Вестниците във Вашингтон го подминаха ей така. Както и телевизията. Никой не го беше грижа за едно малко черно момиченце от Югоизточния район.
Интересуваха се единствено от Джак и Джил. Бели богаташи, които трепереха за живота си. Пъзльовци! Е, майната им на Джак и Джил. Той беше по-добър от Джак и Джил и възнамеряваше да им го докаже.
Директорката на училището мина покрай скривалището му в един избуял храсталак. Много добре знаеше коя е тя. Госпожа Джонсън. Уитни Хюстън на Югоизточния район. Майната ѝ!
Бавно отмести поглед към Алекс Крос и сина му. Усети как вътре в него избликна гняв, който все повече нарастваше и заплашваше да го погълне. Сякаш някой отново бе натиснал тайното му копче. Космите на врата му настръхнаха. Пред очите му започна да се спуска червена пелена, усети как мозъкът му потъва в червена мъгла. Нечия кръв, нали? На Крос? На сина му? Идеята да умрат заедно му допадна страхотно. Той би могъл да се погрижи, човече.
Проследи Алекс Крос и сина му до техния дом — вече побеснял, но на безопасна дистанция. Мислеше върху това какво ще бъде следващото му действие.
Той беше по-добър от Джак и Джил.
Щеше да го докаже и на Крос, и на всички останали.
18.
Тържественият благотворителен прием, организиран в полза на Съвета по психическо здраве, се провеждаше в петък вечерта в сградата на пенсионния фонд на Еф Стрийт и Четвърта. Внушителната бална зала бе на три нива с огромни мраморни колони и над хиляда гости, шумно разположени около искрящите струи на един фонтан. Сервитьорите и сервитьорките носеха шапки в стил Дядо Коледа. Оркестърът енергично подхвана жизнерадостна суингова версия на „Зимна приказка“. Какво невероятно веселие!
А гост-водещ на вечерта бе не кой да е, а самата принцеса на Уелс. Сам Харисън също беше там. Джак беше там.
Когато принцеса Даяна влезе в импозантната, потънала в блясък бална зала, той я огледа отблизо. Антуражът ѝ включваше един финансист, за когото се носеха слухове, че ще бъде следващият ѝ съпруг, бразилският посланик със съпругата си и няколко знаменитости от света на висшата мода в Америка. По ирония на съдбата две от манекенките в групата, изглежда, страдаха от лека форма на булимия — нервното разстройство, което бе тормозило Даяна десетина години.
Джак се придвижи още няколко стъпки към принцесата. Беше заинтригуван и имаше сериозни въпроси относно качеството на нейната охрана. Наблюдаваше как момчетата от Тайната служба4 правят дискретна обиколка и после остават на пост наоколо с включени слушалки.
Церемониален специалист по тостовете бе доведен чак от Англия, за да вдигне достойна наздравица за кралицата — президент на Съвета — и за домакина Уолтър Аненбърг. Посланикът говори кратко, след което последва пищно, макар и попрепечено и недостатъчно пикантно блюдо — крехко агне в сос „нисоаз“5 и зелен боб.
Когато принцесата стана да говори по време на десерта, който включваше портокалов пай с бадеми, портокалов сос и крем „Марсала“, Джак беше на по-малко от трийсет стъпки от нея. Тя носеше скъпа рокля от златиста тафта с пайети, но той я намираше скована, поне за неговия вкус. Големите ѝ крака му напомняха за патето Дейзи от анимационното филмче. Принцеса Дейзи, това бе неговият прякор за Даяна.
Речта ѝ бе много лична, макар и позната на онези, които бяха следили живота ѝ отблизо. Тревожно детство и юношество, изтощителен стремеж към съвършенство, чувство за малоценност и ненавист към себе си. Всичко това, по думите ѝ, я бе довело до „нейната срамна приятелка“ булимията.
За Джак речта ѝ прозвуча странно пресилена и дразнеща. Той изобщо не бе трогнат от самосъжалението на Даяна, нито от полуистерията, която, изглежда, се таеше под повърхността на нейното изпълнение и вероятно на целия ѝ живот.
4
Така се нарича службата, която съвсем явно и официално охранява президента и други високопоставени служители и дипломатически представителства. — Б.пр.