Но аз и сега съм против, защо да се убива онази част от семейството, която не е приела правата вяра? Нали при такива условия само мръсникът прави своя избор, защо да си затваряме очите? Ако не беше така, и сега щеше да има доста доброволци сред нормалните млади, които просто съзнават разликата между двете житейски перспективи. Значи, в момента сред присъединяващите се няма нормални млади? Когато ние бяхме юноши, е имало, а сега се натискат разни недоносчета като този Абдула. Гайките все повече се затягат, затягат, затягат… Независимо дали сега ще оставят на мира гетата, или не – за нормалната френска младеж няма да има живот.
А, да, и още една малка разлика. През моята младост не се изискваше да „свидетелстваш с кръв“. Нека моят братовчед да ме презира, но този като нищо е заклал някой свой братовчед, щом в делото му пише, че от семейството само той е приел правата вяра.
Ох, да му се не види! Че отгоре на всичко и оня в джамията, дето е напълнил гащите.
— Какво подпираш вратата! – ядосано подвикна Касим. – Тичай да ми купиш пури, все едно какви. Само се разкарай оттук, чу ли?!
* * *
Имам Мовсар-Али отчаяно се вслушваше в сигнала „свободно“. Нямаше по-отвратителен звук от този, но не му се искаше да затваря телефона – това беше все едно самият да прекъсне нишката на връзката си с нормалния, подреден свят.
Само че не можеше да стои безкрайно като истукан със слушалка в ръка, особено когато в него са се вторачили толкова дразнещо полицаи и благочестиви пазачи, успели да се доберат до джамията и да влязат в нея. Сега имамът можеше да види себе си в очите им като в огледало, ако му беше минало през ум да си представи как изглежда отстрани. Но на достопочтения Мовсар-Али, толкова загрижен за сигурността на собствената си важна и ценна персона, не му беше до глупости. След като най-после затвори телефона, без да каже и дума, той се извъртя „кръгом“ върху токовете на домашните си пантофи и изхвърча от просторната стая, предназначена за прием на посетители.
Озовал се в кабинета си, имамът безсилно се строполи на дивана. Меката кожена възглавница приятно изпружинира, обгръщайки тялото му. С каква грижа за комфорта на високопоставеното лице се обзавеждаха тези стаи, как се стараеха жените му, докато се препираха помежду си и с дизайнерите, докато се пазаряха с работниците и снабдителите! Някога кафирите са имали тук сбирка от музейни експонати, мястото беше много добро, към основното помещение водеше вътрешен коридор, което е много удобно при лошо време. Разбира се, наложи се да пристроят няколко стаи и отвън; предшественикът му, грохнал старец, бе живял натясно с последната си и вече единствена жена. Макар децата му от първите две жени отдавна да бяха израснали, на Мовсар-Али много му се искаше да обзаведе всичко суперлуксозно. И кой е могъл да знае, кой е могъл да си помисли, че толкова престижен апартамент в самото сърце на града един ден ще се превърне в място, опасно за живота му, в капан за мишки, хлопнал с железните чаркове на мостовете си!
А колко усилия само хвърли той, за да го преместят тук от Старата джамия! И всичко това – заради днешния ден?! Сега щеше да си седи на улица „Катрфаж“ и да няма грижи, а тук някой друг щеше да се моли по телефона на тези мизерници от вътрешни войски да се поразмърдат! Е, нека само се размине лошото, пък тогава ще намеря начин да ти напомня, хубостнико: правело се уж всичко възможно!
Само да се размине лошото! А дали ще се размине?…
Измъчван от тревога, Мовсар-Али се запъти към женската половина. Пътьом зърна само третата си жена, Хадиша, която играеше на кубчета върху килима с едногодишния Асланбек. Като видя мъжа си, лицето й, бездруго изплашено, придоби обичайното си изражение на жертва. То дразнеше Мовсар-Али и в много по-добри дни от днешния. С третата жена, признаваше пред себе си неведнъж имамът, не му провървя. Може да се каже, че напразно я беше ощастливил, закриляйки със статуквото си едно не кой знае какво семейство. От нея нямаше нито полза, нито удоволствие. Трябва да й се признае, че роди едро, здраво дете, при това момче, но нали и без Асланбек той вече си имаше петима синове. Този беше чисто и просто шестият. А всичко онова, което той на младини беше чувал за сексуалната разкрепостеност на скандинавките, се оказа пълна измишльотина. Как да не се ядосваш? Ясно е, че първият, а често и вторият си брак мъжът сключва, за да заздрави положението си. А оттам нататък би могъл да си позволи нещо и за кеф, нима това не е справедливо? То се знае, че му се искаше не просто крехко момиче на петнайсетина години, но и да бъде палаво, игриво. На най-младата жена винаги й се падат повече от подаръците, но нима тя не трябва да си ги заслужи с усърдие? В края на краищата, нима и тя не е лично заинтересована да угоди на мъжа си, да знае как да го направи? Къде ти. В леглото беше направо дърво, само дето не хленчеше открито, все едно че я изнасилват, разбираш ли.