Клатушкайки се към подредената от майка му кула от кубчета, детето се спъна, но не се удари и не заплака, макар че предпочете да продължи на четири крака. Някаква неясна мисъл прикова погледа на имама към светлокосата му главица.
Прекалено безгрижно си живееха, затова няма с какво да се защитят сега в такъв черен ден. Дедите му веднага биха намерили откъде да вземат заложници. Най-добре е винаги да са такива, малки. Още по-добре – да са няколко, та единият да се убие пред очите на кафирите за назидание, а после вече да се прави пазарлък за другите. Я виж ти, ами Асланбек доста прилича на кафирско дете, особено отдалеч, нали на челото му не е написано, че е правоверен. Хайде да помисли, никой няма да се погрижи за спасяването му по-добре от него самия. Дали да не заповяда на полицаите да кажат на кафирите, че така и така, има заложници, няколко деца от гетата. Да им покажат Асланбек. Нека дадат възможност на имама да излезе със семейството си от Сите, е, нека да е с придружители. Но тогава при всички случаи ще се наложи да остави сина си в ръцете им, а как ли ще реагират те, като разберат, че им е извъртял номер? Той самият, ако някой го изпързаля по такъв начин, сигурно би размазал главата на палето в първата най-близка стена. Но може да стане и по-лошо, в такива случаи никога не се знае предварително докъде могат да стигнат нещата… Току-виж се наложило самичък да гръмне детето. Ех, поне слугите им да имаха деца, ама не!
Добре, нека разсъждаваме трезво. Става дума за шестия син от жена, чието семейство не е сред влиятелните. Дори ако му се наложи да рискува, да поеме много голям риск, нали това е все едно при игра на шах да жертваш пешка срещу цар. Децата са свещена собственост на бащата и нима той е някакъв лигльо, че да не прояви, когато се налага, подобаваща сила на волята? Ами че почтените му предци щяха да му се изплюят в лицето за такава слабохарактерност!*
[* На мен самата ми е чоглаво да пиша тази книга. Вчера през деня, на 11 октомври, ми хрумна този епизод. Запитах се – дали не пресилвам нещата? Май е някак прекалено. Същата вечер чух в анонса на новините по програма „Время“: „Терористите в Северен Кавказ са се опитали да използват собствените си жени и деца под формата на жив щит.“ – Б.ред.]
Предците… Мислите на имама, бързи като никога досега, се насочиха към миналото. През последните петдесетина години, кажи го, половин век, семейството му се беше издигнало твърде много, та нали те не бяха от потомците на Пророка, а всичко на всичко – чеченци. А какви жалки бедняци са били, някакви си там подлоги на Басаев… Замогнаха се, откакто в началото на века изпратиха пет от дъщерите си в лагери за подготовка на шахидки. Не че парите бяха кой знае колко, но сложиха начало на благосъстоянието им. При това си е и праведно. А после вече имаха късмет да се озоват от нужната страна на зелената завеса, след като своевременно бяха прехвърлили и капиталите си. Вече там, като роднини на праведни девици, се сродиха благодарение на успешни бракове с арабски семейства. Да, нависоко се издигнаха. Но нали ако ги нямаше онези шахидки, сега той, Мовсар-Али, щеше да си седи в Чечня сред предателите, които позволяват на дъщерите си да работят в телевизията и в театрите, пфу, курви такива, и изобщо живеят рамо до рамо с неверниците! Или пък щеше да е наемен работник тук, в някоя от евроислямските страни. Не, точно така е. С което са се издигнали – нека и сега то да спасява.
— Чуй ме, тъпако!
Смаяният имам отмести поглед към жена си. Грабнала първото, което й бе попаднало под ръка – купената от оказион тежка метална лешникотрошачка, тя с едната ръка вдигна детето от килима, а с другата заплашително замахна, отскочила по-надалеч от мъжа си.
— Само да доближиш моето дете, ще те убия, Аллах ми е свидетел, че ще те убия!
— Откачи ли, жено? С кого си позволяваш да разговаряш така? И какво означава изобщо твое дете? Какво твое имаш тук?
— Недей да ми дрънкаш врели-некипели, мръснико! – Хадиша продължаваше да размахва жалкото си оръжие. – Какво си намислил, та гледаше така детето? Каква гнусотия ти е влязла в главата? Да знаеш, че мога да чета по гадната ти мутра като по книга!
— Виж я ти какъв език ми държи, негодницата! – Мовсар-Али побесня. – Ще те науча аз теб, в чудо ще се видиш, само да избият кафирите!