[* В готическата архитектура – каменни подпори, външни арки в катедралите, подпиращи свода на главния неф. – Бел.ред.]
Йожен-Оливие се затича, като се привеждаше и криволичеше насам-натам. По улицата веднага затрещяха изстрели, слава Богу, че не бяха автоматни откоси! Нали полицаите не се разхождат из града с автомати. Щеше да е по-лесно, ако трябваше да се катери по стената. Само като я стигнеш и се вмъкнеш в някое от прозорчетата – никой не може да те докопа. Но нали целта му е аркбутанът. Ох, колко е лесно да го уцелят на това мостче! Господи, дано не забележат къде точно ще се метне!
* * *
— Огромна съблазън се крие в мексиканските привилегии*1. – Ръцете на отец Лотар стискаха джобния бревиарий*2 с избелели лентички и протрита по ръбовете кожа. – Виждате ли моя Бревиарий, Дьо Лескюр? Нищо необикновено няма във вида му, нали?
[*1 Мексикански привилегии – по време на безпрецедентните гонения срещу Католическата църква в Мексико през 1920-1930 г., които по мащабите си могат да бъдат сравнени само с болшевишките гонения срещу религията в Русия, римският папа Пий XI (1922-1939) дал на мексиканското духовенство специални пълномощия: при крайни обстоятелства свещениците получавали право да действат по богослужебно-канонични въпроси по собствено усмотрение, без да ги съгласуват с решенията на управляващия епископ. – Б.ред.]
[*2 Бревиарий – в Римокатолическата църква – богослуженията, които се извършват в ежедневно, а също така и сборникът с тези богослужения. – Бел.ред.]
— Е, все пак разговаряте с антиквар. От началото на XX век е, нали? – Дьо Лескюр внимателно взе книгата от отец Лотар, отвори страницата, на която с римски цифри бе написана годината на издаването. – Да, хиляда деветстотин и първа година. Позлатата, разбира се, е от пластинки.
— Това вече не знам, нямам представа какво й е специалното на позлатата, освен че се държи здраво. До ден-днешен не се е олющила.
— А защо да се олющва? Та това не е боя. При обрязването на книгата са залепвали съвсем тънка златна пластинка, а после са я търкали със слонова кост, докато страниците не започнат да се разлепват. Бивало ги е нашите предшественици. Но въпреки това изданието е банално, масово. Както веднага предположих, ратисбонско, на Фридерик Пустет.
— Наистина, както се казва, всеки гледа от своята камбанария. А какво мъмрене получих във „Флавини“ за същия този „банален“ бревиарий! Нали се наричахме Свещеническо братство на Свети Пий Десети. Как само го почитахме заради неговата „Клетва срещу ереста на модернизма“*. Затова, че той пръв е реформирал бревиарий, хиляда години задоволявал всички, изобщо не беше прието да се споменава. От миряните мнозина дори не знаеха, че четат не оня бревиарий, който са използвали дедите им. Тогава аз се подчиних. Върху какво, ако не върху църковната дисциплина, се гради Църквата? Подчиних се въпреки волята си. Прибрах този екземпляр по-надълбоко в куфара си, започнах да използвам много по-късно издадена книга. Но когато месеци наред не виждаш своя епископ… А понякога изобщо губиш връзка с него… Отдавна вече чета бревиария отпреди реформите. Мексиканските привилегии, изтълкувани по най-спекулативен начин.
[* „Клетва срещу ереста на модернизма“ – приета на 1 септември 1910 г. от папа Пий X. В „Клетвата“ се е съдържало изповядването на католическа вяра в Бога, Божественото Откровение, светостта и Богоуставеността на Църквата, както и отрицание на модернистките тезиси за еволюцията на църковното учение, за противоречието на догмите „на историческото учение на Христос“, необходимостта от критическо преразглеждане на историята на християнството и др. През „Клетвата“ задължително са минавали всички кандидати за клира преди ръкополагането си, след което са я повтаряли всяка година. – Б.ред.]
— Дореформен е прието да се нарича именно оня бревиарий, който въвежда за употреба Свети Пий Десети, не е ли така?
— Бревиарият, който използвахме ние, е по-млад от този невъобразим „Часослов“ само с шейсет години! Лескюр, работата не е в бревиария, не е само в него! Непрекъснато ме измъчват мисли – защо толкова се бяхме заинатили, че границата за всичко е Вторият Ватикански събор? Вярно е, че след него католицизмът се превърна в пародия на самия себе си, с тези олтарни масички вместо олтари, с това забравяне на латинския, с икуменизма, с разрушаването на месата… Но ако преди Втория Ватикански събор всичко е било толкова прекрасно, тогава откъде се е взел той, Вторият Ватикански събор? Нали знаете принципа на гнойно-септичната хирургия – разрезът трябва да се направи върху здрава тъкан! А дали ние не рязахме върху болна, когато скъсахме с Папата? До деветнайсети век Доминиканският орден се е борел срещу догмата за Непорочното зачатие на Дева Мария, борел се е, докато не са му прекършили гръбнака! Ами, ако смятам тази догма за абсурдна също като онези доминиканци, истинските, оцелелите през вековете? Ах, Лескюр, ако можехме да съберем истински Събор, ако бяхме направили опит да разберем кога съсипахме вярата на бащите? Откъде тръгна онази пукнатина, заради която по-късно католицизмът се пръсна на дребни късчета?