От другата страна на стаята се отвори още една малка врата. Влезе човек, при вида на когото Йожен-Оливие осъзна, че и Жана, и това странно разкошно подземие от времето на несъстоялата се война, пък и всичко останало просто му се е присънило.
Влезлият бе свещеник, не от онези, които Йожен-Оливие познаваше от оцелелите снимки, запечатали последните дни на „Нотр Дам“ като църква, а някак прекалено истински на вид, все едно, че зад желязната врата течеше времето на Пий X. Твърдите поли на черното му расо почти докосваха пода и човек можеше да се хване на бас, че малките, облечени с плат копченца на това расо, са точно 33, с нито едно по-малко. Висок и светлокос, свещеникът бе по-скоро млад, макар че застиналото, дори някак ледено изражение на лицето му силно го състаряваше.
— Днес няма да има меса – прозвуча в настъпилата тишина звучният му суров глас. – Нашият снабдител на вино е бил заловен от мюсюлманите. Упокой, Господи, душата му.
Глава II
Валери
— Горкият мосю Симулен! – Много възрастна жена с лилава блуза, красиво открояваща прошарените й коси, говореше с равен глас, но Йожен-Оливие забеляза, че тръпки разтърсват слабото й тяло. – След като овдовя, той забрави всяка предпазливост, не точно я забрави, ами я заряза, както зарязват на боклука ненужна вехтория.
— Онзи ден говорих с него по телефона – меко произнесе дългокосият старец. – Той разбираше, че ще е по-добре да се скрие за седмица-две, но много искаше днешният празник да се състои. Нали знаеше, че е свършила и последната бутилка вино, че на миналата меса бе излята и последната ампула*. Днес би трябвало богослужебните ризи да са червени, нали Апостол Йоан се е готвел да приеме мъченическия венец. Добре е, че ризите са червени, сега към днешния празник се прибавя и паметта за мъченика.
[* Католиците използват по време на месата два съда – за вода и за вино, с обем колкото чашата потир. За разлика от православните, католическите свещеници използват ампули в хода на Литургията. – Бел.ред.]
— А аз го помислих за спекулант от черния пазар – със сломен глас прошепна на Жана Йожен-Оливие.
— Помислил си го… – Жана стисна юмручета. – Ти… видя ли? Видя ли нещо?
— Да. Преди един час.
Останалите говореха един през друг, някои от жените плачеха. Но свещеникът, без да допълни нищо повече към думите си, се обърна и се насочи към отдалечената стена. Как така Йожен-Оливие не бе забелязал веднага върху нея Разпятието? Покритото с бяла тъкан възвишение, стигащо до гърдите, е олтарът. Свещеникът коленичи. Възцари се мълчание, шумоляха само страниците на малките книжки с лентички за отбелязване.
Тишината зарадва Йожен-Оливие, защото му даваше възможност да си събере мислите. Откъде се беше взел тук свещеник? Щом има свещеник, значи трябва да има и епископ, а има ли епископ, трябва да има и папа. Но папа отдавна няма, той се беше отрекъл от Престола на Свети Петър още през 2031 година. Те отдавна са изравнили със земята Ватикана и сега трупат там сметта от цял Рим*.
[* Шейх Юсеф Кордауи в изказване по телевизионния канал Al Jazeera: „Попитали Пророка кой град ще бъде превзет пръв, Константинопол или Рим?“ Отговорът му бил следният: „Пръв ще е Константинопол. Остава вторият град, надяваме се, че и той ще бъзе завоюван. Това означава, че ние ще се върнем в Европа като завоеватели, след като два пъти са ни прогонвали, първия път на юг от Андалусия, втория – от Изток.“ Било е допълнено, разбира се, че „този път Европа ще бъде завоювана не с меч, а с молитва и идеология“. Но дори да повярваме на това, от голямо значение ли ще е за нас дали с война, или по мирен път ще бъде постигнато падането на Рим? (ORRIERE ELLA SERA: „Провъзгласена е фетва за Рим: Градът ще бъде отново завоюван“; 15 март 2004. Публикувано в сайта www.inoressa.ru). – Бел.ред.]