Колко добре си почива той в тази тишина и колко е хубаво, че си избра жилище на висок етаж, много по-нависоко, отколкото правилата забраняват да имаш прозорци навън.
Дори не му се спи, прекалено са му скъпоценни останалите няколко часа. Скоро от тонколоните ще гръмнат воплите на мюезините, а шейтанът ще тръгне да обикаля Париж, да пикае в ушите на онези правоверни, които не са достатъчно благочестиви и не са станали за ранната молитва.
Така ви се пада, французи, Боже Господи, нима не си го заслужихте? Нима вие самите довчера не моделирахте със собствените си ръце днешния ден? Сега живейте в него, защото има Господ.
Вие не знаехте нищо за историята на Сърбия, вие не знаехте нищо за Косово. Вие не знаехте как славно са гинели сърбите на Косово поле, когато, защитавайки своята люлка, войните на княз Лазар са препречили пътя на неизброимите войски на султан Мурад. Вие не знаехте как Баязид я е прегазвал, по-смъртоносен и от чума, а върху пепелищата, останали по следите му, са се заселвали мюсюлмани албанци.
Петстотин години под османско робство! Вие не знаехте какво проклятие е била Османската империя, вие не знаехте колко сръбска кръв се е проляла, за да бъде тя победена. Минаха по-малко от трийсет години, откакто сърбите се върнаха по бреговете на Ситница – и отново изгнание. Адолф Хитлер се оказа новият Баязид, как така забравихте за това, хуманни европейци? Кой от вас, които ръкопляскахте на бомбардировките над Белград, поне е чувал в училище, че не друг, а Хитлер, сваляйки сърбина Петър II, е подхвърлил Косово като милостиня на албанеца Зог I? И след новия Баязид на сръбските земи албанците отново вървяха като хиени, надушили мърша, отново се заселваха в опразнените къщи, отново обираха реколтата от сръбските ниви. Обаче колко войска се налагаше да държат по тези земи Хитлер и Мусолини, за да остане Косово албанско! Вие, европейци, надули такъв балон от своя прекалено закъснял Втори фронт, благодарихте ли поне веднъж на сърбите за това, че армията на четниците на Драже Михайлович започна да бие хитлеристите много преди вас?
От какъв зор се заловихте да помагате на албанците да възстановяват картата от времето на Хитлер, какво ви накара с такава лекота да вярвате на всяка, дори и на най-нелепата лъжа за зверствата на сърбите?
Е, ясно е – не какво, а кой. Насъскваха ви, вашите собствени мюсюлмански диаспори дърпаха конците, а вие – играчки в ръцете на кукловодите, се изживявахте като борци за някакви си „човешки права“, като просветени хуманисти, а в същото време бяхте единствено предатели на християнската цивилизация.
Христианин за турка – на Христа?!
Христианин – защитник Магомета?
Позор на вас, отступники креста,
Гасители божественного света!*
[* Достоевски, Ф.М. На европейските събития от 1854 г. Собрание сочинений в 15 томах. Т. 10, Стихотворения и стихотворные наброски. – Бел.ред.]
Така бе, нали? Тогава вие все още четяхте Достоевски, можехте и да си спомните това стихче. Сега вече не знаете кой е Достоевски. Така ви се пада.
Милошевич бе печен, стар вълк, но вие го заградихте с червени флагчета, карахте го да отстъпва все повече и повече. И върху белите му коси легна позорът на Дейтънския мир, но и това не ви бе достатъчно. А когато той разбра, че вече няма накъде да се отстъпва, започна нова война. О, колко зорко следяха вашите „миротворци“ да не би сърбите да надигнат глава! Да речем, че внимаваха за това, обаче през 1997 г. не видяха нещо, което бе направо под носа им. А когато в сянката ви израсна като отровна гъба АОК* и започна вече не митично, а истинско „етническо прочистване“, вие бяхте слепи, повече от слепи. Вие въртяхте по телевизионните си канали трогателни филмчета, показващи как косоварите покриват ковчезите на загиналите си другари с червени знамена с черни орли, как гърмят оръдейни салюти, как диви рози се полюшват на пресните гробове. А зад кадър вашите герои извършваха кланета на цели семейства, убиваха учители и свещеници. А когато Милошевич се опита да се опъне, върху Сърбия се посипаха бомби.