Но вместо Косово след седем години му предложиха Франция, една от трите страни лидерки на евроислямския блок. Какво пък, детинската жажда за отмъщение вече беше уравновесена от зрелите амбиции на интелекта. Той прекрасно разбираше, че френското поле за действие е много по-интересно и по-широко. Съгласи се, макар, честно казано, истинското и най-важно съгласие да не даваше блестящо образованият двайсет и шест годишен аспирант Вукович, а самоувереният в невежеството си деветнайсетгодишен Слобо.
Оказа се, че е неподготвен за доста неща, въпреки цялата си подготовка. Той винаги се настройваше за контакт с тъпи, лишени от индивидуалност скотове, издялани грубо от алчност, похот и садизъм, излезли от пещта на религиозния фанатизъм. Но задълженията му налагаха да се движи повече сред съвсем различни мюсюлмани – интелектуалци, притежаващи изрядно количество напълно човешки черти. Именно те се бяха отдали на научна работа, самите те преживели шок от сблъсъка с една действителност, в която пътят към властта се бе оказал, ако не напълно затворен, то свързан с твърде много огорчения.
О, мнозина от тях, колкото и да напрягаше фантазията си, той не можеше да си ги представи, гаврещи се с човешката агония, прерязващи със собствените си ръце живо гърло! Те бяха твърде културни за такова нещо, твърде нормални – мюсюлманите от трето или четвърто френско поколение. Те бяха завършили добри английски и френски училища, те не всеки ден в детството си помнеха кои са и какво носят на този гостоприемен свят. И въпреки всичко, бяха получили онова, за което са се борели, макар и с парадоксален резултат за самите тях.
Нали това беше собствената им приказка, за пуснатия от бутилката дух. Образовани, с европейски финес, доста умело орнаментиращ мюсюлманския бит, те се сдобиваха с все по-силно влияние, за което използваха подкрепата на тълпите невежи бедняци, за които широко бяха отворили границите. Те си мислеха, че след стотина години в една прекрасна утрин Европа просто ще се събуди напълно ислямска и никой няма дори да забележи кога точно се е случило това. Можеха ли да знаят, че много преди това тъмните тълпи, необучени на никакви стратегии, а по тази причина неумеещи и нежелаещи да чакат, ще кипнат, ще прелеят, ще се разтекат като смъртоносен поток, на чието движение те, просветените европейци от второ или трето поколение, ще са принудени да се подчинят, за да не бъдат самите те удавени.
Само затова бяха възникнали Маки и катакомбите, защото нетърпението на плебса бе изригнало твърде рано.
Френската съпротива не извикваше у Слободан нито симпатия, нито състрадание. Той само взимаше под внимание съществуването й, но без да има съществена причина, при никакви обстоятелства и с нищо не би се застъпил за тях. Нека сами се оправят. Той близо трийсет години стои във Франция заради благополучието на православния свят. Макар да трябва да си признае, че личната цена, която той, косовският сърбин Слободан Вукович, плаща за това благополучие, е прекалено висока. Ох, не всеки православен би се решил на такова разхищение!
Може би на стари години, ако има късмет да ги дочака, ще успее да изкупи своя грях. Най-добре да е в Атон, в някой от най-затънтените скитове*1. Ах, гърци, разбира се, вие се отървахте по-леко от италианците! Гърция си остана християнска страна. Но с какво национално унижение ви се отплати предишната надменност! Във всички преуспяващи в края на XX век страни процъфтяваха гръцките диаспори и навсякъде гърците живееха по подобие на евреите. Микрокосмос в макрокосмоса, помагаха си един на друг, но дори и през ум не им минаваше да подкрепят истината. Гърците по рождение са свикнали да смятат православието за своя национална привилегия, а православните не-гърци – за второкачествени и ненужни. На ти сега „няма елин“*2! Гръцките общини не дразнеха никого и никъде – нали не се занимаваха с мисионерство. Единственото, което в края на краищата успяха да направят, те го направиха също само за своите хора. Когато евроислямът се приближи до Гърция, милионерите от всички диаспори се обединиха и предложиха откуп. Сумата беше толкова неправдоподобна, че съвкупното правителство на Франция, Германия и Англия не можа да й устои. И ето че сега гърците са данъкоплатци на исляма, те плащат за неприкосновеността на своята родина, както Русия е платила на татарите. С едно изключение – и срещу него гърците нямаха възможност да протестират, – защото за запазването му не приемаха пари! Ислямът искаше на всяка цена да заличи Атон. Има страшни кадри, запазени от документалната хроника – как монасите се готвят да сложат край на живота си. Страшният камбанен звън стене над светата планина, вещаейки за края, призовавайки към мъченичество. А кораби и камиони, натоварени с развеселени юнаци със зелени кърпи на главите и в камуфлажи, с вечните калашници, с превъзходно алпийско снаряжение, вече се движеха към Атон в утрото на Великден през 2033 година.