[*1 Скит – жилище на отшелник. – Бел.ред.]
[*2 „В християнството няма елин и няма юдеин…“ – част от посланието на апостол Павел до Галатяните, Нов Завет. – Бел.ред.]
Корабът, приближил пръв, се пречупил през средата като бисквита в ръцете на дете. Водата стремително напълнила трюмовете – никой не разбрал какво точно се случва, преди да се окаже, че вече няма кой да разбира каквото и да било. По същото време, както се разбрало по-късно, избухнал резервоарът на пилотния камион. Вторият кораб получил пробойна в носовата си част и мнозина, давещи се във водата, успели да ги вдигнат на третия кораб, преди той да е споделил участта на първия. На няколко от камионите просто им загаснали двигателите.
Войските се оттеглили в очакване на подкрепление срещу ненадейния противник. Но противник нямало. Никой не стрелял откъм „монашеските скали“ по трите хеликоптера с десантчици, които се разбили, преди да стигнат до Атон. Хеликоптерите паднали просто така, без всякаква видима причина. Три месеца продължила необяснимата война. Топовете се задавяли със собствените си снаряди, осакатявайки обслужващите оръдията. Съвсем здрави войници сядали да си починат в сянката на кипарисите и повече не помръдвали, а на военните лекари само им оставало да констатират сърдечен разрив. На някого му се парализирали краката и той виел, загребвайки с ръце белезникавата прах, но вече никой не бързал да му се притече на помощ, войниците с ужас се дърпали назад, сякаш се страхували от зараза. Някои от оттеглилите се започвало да ги тресе, пулсът им се забързвал лудешки. Трима ослепели, двама оглушали. Един просто полудял и понеже се мислел за малко дете, плачел и се молел за лимонова близалка на клечка.
Войските не били изтеглени, те просто побягнали – бягали панически, въпреки заповедите, при което толкова много от бягащите били стъпкани, колкото не се случвало да пострадат по време на ежегодния хадж*.
[* Хадж – поклонение в град Мека, задължително трябва да бъде извършено от всеки мюсюлманин поне веднъж в живота му. – Бел.ред.]
Атон се защитил сам, но в Европа дори не разбрали за това. Телевизията и вестниците отдавна строго се цензурирали, използването на интернет било ограничено чрез информационни филтри, за пръв път внедрени навремето в Китай и Корея.
Какво пък, Атон не е на Гърция, Атон е на всички. Излиза, че пороците на нацията се отплатили на гърците с позор, а поляците май спечелили от своите недостатъци.
Нали те винаги са били безумни националисти, тези стиснати ляхи*. И инатът им винаги е бил по-силен от стиснатостта, по-силен от всичко. След Втората световна война, когато ошашавеното от Хитлер човечество се страхувало като от чума от обвинения в антисемитизъм, поляците били единствената нация, която не се поддала на всеобщата рефлексия. За десетина години те лека-полека изтикали еврейството от страната си – моментът бил твърде подходящ, нали фашистите значително го намалили! Кога друг път ще ти падне такъв случай? Поляците винаги са вървели на терсене, по свой си начин. Поляци, поляци, народ, който не прилича на никой друг… В едни по-предишни времена смаяли цяла Европа с неуморимия си стремеж да се забъркват в гешефти, сигурно заимстван от прогонените от тях евреи. Жестоки, почти неспособни на великодушие, дребнави прагматици. И все пак, и все пак – дълбоко вярващи, вярващи до самозабрава. Вярващи много по-всеотдайно, отколкото някои по-изискани и по-малко заземени нации. И през XXI век поляците не тръгнаха по общия път. Първи от бившия соцлагер, те не се побояха да разберат, че изобщо не са им притрябвали мюсюлмански човешки потоци от Третия свят. През първите години от полското членство в ЕС не е и имало обилни потоци, жизненото равнище отстъпвало на това в стара Европа, което правело Полша, Унгария, Литва и Латвия по-малко съблазнителни за несретните имигранти. Хайде, опитай се в началото на XXI век да помързелуваш с естонска помощ за безработни! Но разликите лека-полека се изглаждали и имигрантите залели бившите соцстрани. Все още раздирани от комплексите на новия си статут, новоизпечените членове на европейския съюз търпели, страхувайки се да покажат недостатъчна привързаност към идеалите на демокрацията. Обаче поляците веднага оказали съпротива. Първо, това бил тих бюрократичен саботаж, но той се оказал недостатъчен. И тогава поляците направили ход с коня – тогавашният президент на Полша, Марек Стасински, обявил, че страната излиза от ЕС и НАТО! За доброволното излизане на Полша оттам, накъдето тя се стремяла толкова години! И президента Стасински го тачели като национален герой.