[* Тридент – Тридентски чин на Месата. Според решенията на Тридентския събор на Римокатолическата църква (1545-1563) папа Пий V (1566-1572) през 1570 г. е утвърдил този чин, представляващ унифицирана редакция на по-стари чинове на Месата. – Б.ред.]
Такива ми ти работи. Полша беше и алфата, и омегата на съвременния католицизъм. Католицизмът като религия на една-единствена страна – та кой би могъл да си помисли за такова нещо в края на XX век! (Някъде далеч, впрочем, има освен това и Латинска Америка, но там не бяха избрали свой папа, а да се подчинят на полския не пожелаха.) Историята препуска по своя страшен и непредсказуем път, а в Полша както и преди си припалват от двете страни на пътя простодушните кандилца на малките параклиси, окичени с цветя, през зимата изкуствени, с боядисани по детски статуи на светци.
След като се зарадва за поляците, на които им бе спестен халалния*1 пушен салам от конско месо, Слободан мрачно отвори хладилника. Откъдето и да го погледнеш, лоша работа, пълен не-професионализъм. И въпреки всичко, той не можеше да яде месото на заклания по техен начин добитък. Прекалено се беше врязало в паметта му от детските години, че те с еднакво изражение на лицето прерязват гърлото и на овен, и на човек. И думите са едни същи, онова „бисмиллах аллоху акбар“*2. Тоест в първия случай те са задължителни, но се случва да е така и във втория. Налагаше се да се извинява с това, че стомахът му не понася месо. Навремето с психолога от ГРУ се опитваха да обсъдят този феномен. „Не, по-добре ще е да не се насилваш да го преодоляваш – каза специалистът накрая. – Може да се отприщи прекалено мощен болезнен пласт. Иначе той е под контрол, психиката самичка го увива в своеобразен изолирбанд. Затова не бива нищо да се променя. Макар че това, разбира се, е риск.“
[*1 Халялни продукти – също както кошерните в юдаизма, това са продукти със строго определено съдържание (не може да са от свинско месо и т.н.) и отговарящи на редица изисквания при тяхното приготвяне (напр. месото да е отцедено от кръвта). По това ислямът и юдаизмът си приличат и съществено се различават от християнството. Блажната храна за християните не е забранена изобщо, а само по време на пости. При християнството също така липсва архаичното съчетаване ведно на готвача и жреца. – Б.ред.]
[*2 В името на Аллах, Аллах е най-велик! (араб.) – ритуалните думи на колача. Животните, заклани, без да са произнесени тези думи, не се смятат за халална храна. – Б.ред.]
Оставаше да не е риск. Но тогава по-добра кандидатура нямаше, усмихна се накриво Слободан, докато с отвращение разрязваше пита. Ако се напълни с конфитюр от праскови, става към чая. Особено като се затопли в микровълновата. Е, от това пълнее той, не може да пие само вода, нали?
Да, много неща се бяха променили, откакто се разпадна блокът на НАТО. Омаломощената Америка се занимава единствено със себе си. Какво представлява тя в момента? Белият християнски Юг и Северът, който прилича на одеяло, съшито от отделни парченца: на места негърски, на места мюсюлмански, на места еврейски. Югът и Северът дърпат одеялото всеки към себе си в Сената и Конгреса, засега успяват да поддържат крехък баланс, без да се стига до гражданска война. Но южните американски християни имат голям късмет, че им противостоят не сплотени мюсюлмани, а три враждуващи помежду си религии, включително и вудуизмът. Нито една от тях не иска твърд християнски реванш и това ги обединява. Е, стига ви толкова, вече си поиграхте на господари на световните съдбини. За Америка сега изобщо можеш да не се сещаш дълго време. Важно е само онова, което е наблизо, онова, което се случва на границите на Русия и евроисляма. В това противостоене е въвлечено всичко и всички. Разбира се, едни повече, други по-малко.
Особено положение заема сред ислямските страни Турция, която така и не пожела да промени традиционния си статут на светска държава. Което, разбира се, не й попречи от позициите на силата да си спомни за стария договор с царска Русия и преспокойно да отхапе от Украйна Крим. Е, да, сега от украинците не отхапва само беззъбият. На руските територии е въведен протекторат, там има войски. И някаква дивашка сеч посред XXI век на независимите територии. Безполезно е да се чертае карта, властта се сменя едва ли не всеки ден от християнска на мюсюлманска и обратното. И не във всеки град, ами направо във всяко село. Впрочем, външно не можеш да прецениш кой точно командва парада: украинците имат особен навик – когато воюваха с ляхите, приличаха на ляхи, сега не можеш да ги различиш от мюсюлманите, разхождат се с кърпи, увити около главите, пуснали са си бради. В градовете веднъж в месеца има ток, то е ясно. В селата няма дори газ.