Къде по-умни се оказаха навремето белорусите, които влязоха навреме в състава на Русия. Сега сигурно дори не си спомнят за сиротните банкноти-„зайчета“*, които струваха по-малко от хартията си, издули портмонетата на техните дядовци и баби с безрадостното си изобилие.
[* Инфлационни пари от началото на 90-те в Беларус, наричани „зайчики“ заради изображенията на различни животни върху тях, включително и заек върху банкнотата с номинал от 1 рубла, освен това и по аналогия с размерите им – били са много малки. – Бел.пр.]
Към Русия се бяха присъединили Узбекистан и Таджикистан. Узбеките – заради изгодата и понеже гледаха какво правят таджиките, а пък таджиките, защото така и не пожелаха да преборят бушувалото винаги в кръвта им жизнерадостно зороастрийско начало. Поискаха да си останат мюсюлмани без фереджета и газават*, без шериат, с чаша хубаво вино на празничната маса. Изобщо всички мюсюлмани от територията на Русия в евроислямския свят ги смятат почти за отстъпници заради спокойната им умереност. За сметка на това пък колко много образовани бежанци от Европа попълниха мюсюлманските области на Русия, преди да падне „зелената завеса“!
[* Според някои ислямски богослови джихад (свещена война) се дели на голям (духовна борба) и малък (газават – въоръжена борба). – Бел.ред.]
Не може да се каже, че руските мюсюлмани са кой знае колко огорчени от липсата на обич от Европа. Те са много, живеят затворено и трябва да се каже, че не живеят толкова зле.
Куриозно изключение прави независима Туркмения. Там управлява четвъртото поколение на Туркменбаши. Вече е узаконен обичаят, че Туркменбаши се преражда в първото дете от мъжки пол, което се роди в управляващия клан след смъртта на предходното въплъщение. Карай да върви, на всички им е весело, освен, разбира се, на самите туркмени, на които, погледнато отстрани, изобщо не можеш да разбереш какво им става в главите.
А какво да кажем за гордата и независима Чечня, най-голямото главоболие на Русия на границата на двете столетия? Ами нищо. Чечня се спотайва – по-тиха от водата и по-ниска от тревата, защото Русия е силна. Финансовите артерии на тероризма са прерязани, чужди постъпления няма. Няма и глупаци, които да се бунтуват безплатно. Господи, дано само не се забрави, не се изличи, че в действителност това винаги ще бъде петата колона, микробът, предизвикващ чудовищни болести, дори да е заспал за милиони години в някой солен кристал. Не, сега вече няма как да бъде забравено. В историята на Русия е имало твърде много подобни грешки, а днес не бива да се греши.
За кой ли път по време на нощна безсъница картата на света се мярка пред очите му. Понякога тази виртуална карта се движи равномерно като къделята от непредена вълна в ръцете на стара сръбска селянка. Друг път някой фрагмент от нея изведнъж променя мащаба си, разраства се, независимо дали е Израел, необикновено укрепнал благодарение на масовата емиграция от първото десетилетие на века, начало на която бе дадено още в призива на Шарон; дали Австралия, така и останала идиличен оазис на стария западен живот, която обаче не играе съществена роля в световното разпределение на силите; дали Япония, затворила се още повече в своята културна обособеност като бисер, върнал се в мидата; дали Индия, живееща в перманентна война, която все още не е изгубила само поради многобройността на своето население.
А кой е самият той, Слободан Вукович, потънал мислено в геополитическия калейдоскоп? Човек, заместил с абстракции страстите или просто прецизно настроен прибор, фиксиращ баланса на силите?
Ако е второто, тогава стрелката на този прибор подозрително потрепва. Нещо може да се измести. За това шепне нощният Париж зад прозорците на луксозните си апартаменти, за това вика без глас разтворената паст на отдавна изстиналата пита върху чинията от майсенски порцелан, за това тупти кръвта в слепоочията.
Балансът може да бъде нарушен.
Глава IV
Изповед без изповедник
Естония, 2006 година
Анне Вирве открехна едното крило на новия стъклопакет и в стаята веднага нахлу шумът на „Нарва Манте“. Да, макар прозорците да не гледат към самото шосе, това все пак е сериозен недостатък на жилището. Вторият недостатък е, че под прозорците откъм шосето се извиват трамвайните релси. Има и трети – таваните са прекалено ниски. Но каква полза да се ядосваш, по-доброто струва други пари, съвсем други. Не всяка самостоятелна жена е в състояние да си купи в наше време около трийсетата си година четиристаен апартамент почти в центъра на Талин. Почти в центъра, впрочем, е доста широко понятие. Що се отнася до жителите на огромните мегаполиси, за тях „почти в центъра“ означава да пътуваш двайсетина минути. Докато в Талин да си на петнайсет минути пеша от куличките на Виру, разбира се, не е покрайнина, но все пак…