А ако това е някаква идиотска защита, както са казвали навремето? А защо не сред спретнатите папки с разпечатки и научните списания върху необозримото по размери бюро или в едно от дузината му чекмеджета да се намира истинският компютър – ноутбук, с не така грижливо подредени файлове и папки?
Докато си задаваше тези неприятни въпроси, Йожен-Оливие не забравяше и да прибира дисковете с прехвърлените записи в джоба на гащеризона си. Имаше още доста време, а в евтиния му електронен часовник бе монтирано устройство за приемане на сигнал в случай на тревога. Ако на Ахмад ибн Салих изведнъж му хрумнеше да се прибере по никое време вкъщи, момчетата, които стоят на пост пред входа, ще успеят да му съобщят. Може да се каже, че той е в пълна безопасност. Какво ще стане, ако опита, само да опита?
Йожен-Оливие седна на удобния кожен стол, отметна глава на високата облегалка, сложи ръцете си на подлакътниците, притвори очи. И така, той е преуспял, може би малко мързелив ръководител на изследователска лаборатория. Къде би сложил своя ноутбук, за да не бие на очи, но да му е под ръка? Той е десничар, ако се съди по мишката. Не е удобно да посяга с лявата ръка, значи е отдясно и то някъде, където не е нужно да ставаш от стола, за да го вземеш. (Ако, разбира се, отхвърлим приятното предположение, че истинското му работно място е някъде в кухнята, до забравеното върху масата бурканче с кайсиево сладко…) Какво има отдясно? Купчина книги на бюрото и шкафче на колелца под него. Цветни корици с английски заглавия, ясно е, че няма да следи на арабски науката, няколко руски списания, което също е разбираемо, с мушнати в тях листове – превод с гадните глистоподобни букви, не навсякъде, а само в статиите, отбелязани с червен маркер. Английски знаем, руски не, японски, каквато е следващата купчина – също не. А-ха-а! Тефтер за бележки, още един… Да!
Йожен-Оливие нямаше опасния навик да си говори сам, затова дори в мига, когато разбра, че интуицията му не го е подвела, успя да потисне победоносния си възглас.
Онова, което му се беше сторило втори тефтер, се оказа търсеният ноутбук в пластмасов вишнев калъф. Доста добра безжична версия на парижката фирма „Фархад“, макар и последният тъпак да знаеше, че „Фархад“ има заслуга само за външния дизайн, е, може би и за една-две дребни джаджи по клавиатурата. Целият пакет е китайски, до последния чип. Китай не продава на части, затова компютрите марка „Фархад“ струваха един и половина пъти по-скъпо – купувачът плаша целия „производствен процес“. Обаче фирмата процъфтява, чиновниците и ръководителите с висок ранг смятат за добро дело подкрепянето на своите „производители“.
Йожен-Оливие сложи компютъра върху дланта си, сякаш се опитваше да претегли количеството гадории, които съдържаше. Ако е заключен с някаква по-засукана парола, няма да може да копира нищо от него. Но кой знае защо не му се искаше да го отваря. Е, каквото било, било! Ще го отвори!
Дисплеят се включи на секундата, щом отвори капака. Компютърът се зареди светкавично, без да иска никакви пароли, забелязваше се колко по-мощна от стационарната е тази нищо и никаква апаратура. Мернаха се иконите на менюто, но незнайно защо, на Йожен-Оливие не му се даде възможност да избере, компютърът продължи да отваря прозорците един след друг.
Що за дивотия? На монитора излезе някакъв идиотски чат. Съвсем обикновен, май празен… не, не беше празен. На английски език, по-точно, на онзи англо-арабски жаргон, който сега е приет в Англия, мониторът съобщи, че в чата е влязъл „Външен човек“.
Добре де, оказа се голяма глупост, изглежда, че Ахмад ибн Салих ползва този компютър специално за виртуално общуване. Няма да е лошо да види кой се мотае из чата им и за какво си дрънка тази компания, но по-добре е да изчезва оттук. Информацията е изтеглена правилно, а всичко друго са негови идиотски приумици. Още повече, този ник сега ще се разкара, няма да бърбори със себе си, я!
„Страничния: Неканен гост, заповядай!“ – с ярко оранжеви букви избълва мониторът.
Не, все пак е доста забавно да погледа съвсем мъничко. Изглежда, че си имат определен час за общуване, защото в чата все още няма втори човек.
„Страничния: Неканен гост, заповядай!“
Все така не се появяваше втори ник.
„Страничния: Неканен гост, знам, че си тук.“
Кой и с кого си играеше на криеница? А, вероятно е да са някакви любовни закачки. Тогава няма защо да си губи времето. А-ха, и няма никой, защото чатът е само за двама. Изглежда, Гостенинът е именно никът на Ахмад ибн Салих, а на другия край е приет сигнал, че чатът е отворен.