— Вземи да седнеш на оня сандък, стига си ми стърчал пред очите. – Както винаги и най-обикновената реплика на София Севазмиу звучеше като неволна заповед. – Разбираш ли, още през годините на стария свят тези синове на Аллаха обичаха да изтъкват пропагандистката теза, че уж те, за разлика от християните, разговаряли с висшата инстанция, така да се каже, без посредници. В действителност, това е пълна глупост, но по-добре ще е да попиташ за подробности отец Лотар. Между другото, наистина го направи, защото враговете си трябва да ги разбираш добре. Но в тази глупост има куриозна частица истина. Всеки горделив избраник, „разговарящ директно с Аллах“, по никакъв начин не може да разбере защо на друг също такъв избраник Аллах, и пак директно, му казва съвсем друго. Особено що се отнася до някакви материални молби.
— Те не могат да се разберат задълго! – Миризмата на лютивите руски цигари е по-примамлива от каквото й да е миро. Какво има в тази жена, каква загадка, та присъствието й изпълва човек с такава радост? И не само него, та колко пъти той е улавял отблясъците от собствените си душевни вълнения върху лицата на други хора.
— Тогава не можаха, иначе вече да ни няма, и сега пак не могат. И ето, някакъв пройдоха е решил да заложи на кафирите в играта си срещу друг свой правоверен събрат. Самият Ахмад или някой, който стои зад него, за нас е без значение.
Е, всичко си дойде по местата. Получи ли си го, задник такъв? Да не мислиш, че София Севазмиу се е залетяла да се среща с теб, как пък не.
— А къде предлагаше този тип да се срещнем? – София изгаси фаса.
Йожен-Оливие така стана, че събори паянтовия сандък и на пода се изсипа нелепото му съдържание – книжни китайски ветрила.
— Вие, младите, изобщо не ставате за картоиграчи. – София се засмя с черните си очи. – Е, да предположим, че той иска да използва силите на Маки. Заради това може би възнамерява да пожертва, да разсекрети някого от агентурата. Най-простото обяснение е, че са им необходими една-две особено сурови присъди, та неуспелият чиновник да хвръкне от поста си. За едната изгода те винаги се топят един друг и се предават, доколкото ги познавам. Но пък и ние имаме възможност да играем със същите карти, но не в негова полза, а в наша. Освен това, откъде той знае онова, което още не е известно на благочестивата стража? Но тук мръсникът не е излъгал, няма как на благочестивите да им се отваря възможност да ме хванат и да не го направят. Това никак не ми харесва. Ще му се наложи на ефенди да задоволи любопитството ми. А освен това… Има още нещо странно. Откъде все пак се е взела тази кутийка? Там е работата, че цялото лично имущество на свещеник Димитри Севазмиос остана в Русия.
Глава VI
Цената на сплашването
Предградията на Атина, 2021 година
„Ако ти беше мисионерствал вчера, днес на мен нямаше да ми се налага да купувам оръжие“ – тези думи на сина му непрекъснато звучаха в ушите на свещеник Димитри.
Стъпалата на гробницата от бял сиенски мрамор бяха обсипани с листенца от тъмночервени рози и изглеждаха като опръскани с кръв. Безоблачната вие блестеше с такъв лазур, какъвто не познават и студените небеса. Отделилата се от тълпата млада жена стоеше сред светлите кръстове, издигащи се плътно един до друг от двете страни на тясната пътечка. Тя беше неподвижна, абсолютно неподвижна, но черните й дрехи сякаш танцуваха, развявани от вятъра.
Отец Димитри си помисли, че за пръв път вижда снаха си такава. Ръчно плетените дантели на черния шал, наметнат върху косите, прибрани небрежно на обикновен античен кок, широките гънки на дългата пола, изпод която се виждаха само глезените в черни чорапи и изящните обувки на нисък ток, опасващи краката с тънките си каишки. В траурното, но толкова женствено облекло нейната красота изведнъж беше се откроила и засияла.
И сега тя, толкова не-гъркиня във всяко отношение, изглеждаше не просто като гъркиня, а като въплъщение на древната женска скръб, на Медея или на Електра. Плашеща, но прекрасна, с това спокойно лице, то се знае, че тя не кършеше ръце и не си скубеше косите, но тогава откъде идваше усещането за този вледеняващ черен полъх?
Беше ли виждал мъжът й колко е красива? Едва ли. Най-вероятно и на собствената си венчавка тя е отишла с маратонки. Впрочем, никой не можеше да каже нищо по въпроса. Те се бяха венчали почти тайно, някак между другото, с което страшно обидиха поне стотина роднини.
Обикновено нейната красота успешно се маскираше с якета и мъжки пуловери, с вездесъщите джинси. Царствената извивка на шията й дори не се загатваше под небрежно пуснатите коси, лицето й скриваха тъмни очила.