— Софи, никой не ви е подозирал в прекомерно любопитство към ядрените разработки. – Двайсет и четири годишният красавец Ларошжаклен, един от седмината водачи на нелегалното движение, разтърси светлите си къдрици. В условията на конспирация отдавна се смяташе за проява на лошо възпитание прекомерният интерес към чуждата биография, затова малцина знаеха със сигурност дали това е истинското му име, или лепнат някога находчив прякор*. – Идеята беше моя и да си призная – несполучлива.
[* Анри дьо Ларошжаклен – най-младият от предводителите на шуаните по времето на Френската революция. Шуани, по името на Жан Шуан, са се наричали патриотите роялисти, подвизавали се като партизани в горите на Бретан. Редовната армия на роялистите (кралската католическа армия) била базирана в департамента Вандея, превърнал се също в нарицателно име. – Б.ред.]
— Несполучлива, но не защото съм се застраховал срещу подобно любопитство – парира Ахмад ибн Салих. – Истината е, че резултатът нямаше как да не е нулев. Не само компютърът ми е празен. Празна е и лабораторията. Всъщност, няма никаква лаборатория. Това е параван. Нещо като плоските фалшификати на холандската школа, които са се слагали върху масата, за да имитират обемни предмети.
— В Русия биха казали – Потьомкински села* – отбеляза София, без да откъсва поглед от събеседника си. На нея, за разлика от мъжете, прекалено учудени от самата информация, не й убягна неестествеността на това, че мюсюлманин споменава холандската школа. Вярно е, че времената, когато уахабитите претърсваха дори и мюсюлманските квартали, нарязваха картините и чупеха музикалните инструменти, бяха отминали. От мюсюлманската европеизирана интелигенция някои си позволяваха да имат в дома си пиано, картини без човешки фигури. И все пак, да чуеш от арабин споменаване на живопис, беше някак неестествено.
[* Известен исторически мит, чието авторство се приписва на саксонския дипломат Георг Хелбиг. Според легендата Потьомкинските села са бутафорни села, които уж били построени по указание на княз Потьомкин по маршрута на руската императрица Екатерина II по време на пътуването й през 1787 г. в кримското Северно Черноморие – Новорусия и Таврида, области, завзети и владени продължително време от Османската империя, които Русия си връща след успешни военни действия. В доскоро западналите земи Екатерина Велика вижда множество постройки, войски, процъфтяващо население, изненадали не само нея, но и придружаващите я представители на чуждоземни кралски дворове. Макар този мит да е развенчан и да няма реално историческо потвърждение, изразът е добил популярност като синоним на нещо показно и фалшиво. – Бел.прев.]
— Това е твърде хубаво, за да повярваме – остро реагира Ларошжаклен.
— Можете да вярвате, защото изобщо не е хубаво – хладно откликна Ахмад ибн Салих. – Напротив, дори е много лошо.
— Обяснете.
— С удоволствие. – Ахмад ибн Салих направи пауза, сякаш искаше да засили бездруго изостреното внимание на София Севазмиу, Ларошжаклен и човека, облечен като работник, който до момента не се беше намесил в разговора. – Обаче ще трябва да започна отдалеч. Знае се, че още преди евроислямският блок да придобие сегашните си очертания, в мюсюлманския свят съществуваха ядрени установки. Най-сериозната сред тях беше, а и си остана – ядрената база на Пакистан. Разбира се, трябва да се има предвид, че пакистанските специалисти навремето се обучаваха извън страната си.
Е, да, сами си ги отгледахме, че да ни го върнат тъпкано, помисли си София. Никога не са имали собствен ум, не са били способни на нищо друго освен на убийства. Живяха си през целия XX век като нефтени пиявици, без да произвеждат, без да направят каквото и да било откритие.
— Когато неислямските страни пуснаха „зелената завеса“ – продължи Ахмад ибн Салих, – в резултат на това ядрената ситуация в Европа стана непрозрачна. „Държавите кафири“ знаят, че мрежата от научноизследователски учреждения функционира. Обаче дори на някой сътрудник от тази мрежа не му е ясно докрай, че в действителност ядрено оръжие отдавна няма. Даже механичните устройства се износват без квалифицирано поддържане, какво да говорим… Особено, ако се има предвид историческото Споразумение в Киото.
Ларошжаклен кимна. Споразумението от Киото от 2029 година, подписано от Русия, Япония, Китай, Австралия и с голямо нежелание от Америка, подробно изброяваше технологиите и областите от науката, които не подлежат на износ за страните от евроисляма и старомюсюлманските страни. Само благодарение на споразумението от Киото стана възможно Еврабия да си остане консервирана на техническото равнище на 2010 година.